Тихо е

Само вятъра развява косите ми

И тия твои очи ме докоснаха със звука на биещи камбани

Като шумолящи листа в пролетна утрин

 

Тихо е

Като в сърцето на паднал ангел

Което все още гори в желанието си да полети

 

А изтерзаните ми ръце тръпнат от това което видяха

Бушуващия вятър ме отвежда към дебрите

на чистото... на недокоснатото

 

Срутващи се принципи отчаяно се молят

пред извековните страхове на постулатите-идеали

на странно съществуване....

 

Но гласът на твоите очи още отеква в мен

още ме докосва трепетно и нежно...

боязливо сякаш....

 

Когато силите на навика и сивия ден

се сблъскат с една нота преживана Искреност

отминаващите ни Животи сякаш се изпаряват....

в ехото на Зората

 

И гласът на очите ти

Зовял ме всичките тия лета

Всичките тия зими

                Днес го чух...

Чух го и му повярвах...

                 Оставам.... 

                            

... заспивам с теб..сънувам теб..събуждам се с теб..денят ми е с теб и пак заспивам с теб...
...опитвам да си представа "утре" с теб и успявам...както казах аз съм тук и ще остана...дълго...ако всико това е толкова силно, колкото си мисля ... да... обичам те ...

...един поглед...едно докосване...едно присъствие...
...аз съм сапунено балонче...докосни ме и ще се пръсна на хиляди частици и тези частици ще полепнат по теб...

Да скочиш от водопада.... и да знаеш че не си сам...
Да падаш надолу, извисявайки се и да усещаш така жадуваното присъствие....
Докосвам те.....

...чета и препрочитам... все по-хубаво е ..

...обичам , обичам едно момче...
...с хубаво носле...
...обичам да е с мен сега...
...обичам да е с мене в утринта...
...обичам да отлитам с него във съня...