Дъхът й, толкова  близко с ръка да се пресегна ще го докосна. Благовонен. Не като тамян или скъп парфюм, макари и от тях нещо съдържаше, но по- вече на аромат на стара гора напомняше, пазеща тайните на стотици спомени забрав...

    Сама съм. Седя. Ръцете ми отпуснати, вкоченени от студа. Вали сняг. Трохите разпилян живот се изтъркулват между пръстите. По-едрите къшеи засядат на гърлото.
    Нощ е. Нищо не виждам, само отблясъците на падащите звезди осветяват п...

 
 

 
    Скъпи приятели, cподелям с всички вас, една моя любима песен, текста на която много ми е помагал, точно когато съм се чувствал, как живота напуска сърцето... не че съм умирал  J  но май се сещате, какво имам предвид J. Нямам прете...

   
                       
    

   
  
       

   Мелницата. Да същата мелница, с години не бях идвал тук. Наоколо бе запустяло и диво, бръшляните бяха обвили с пипалата си цялата постройка- вратата трудно се виждаше, бурен бе заличили пътеката, а клонака ме шибаше право в лицето док...

Трудно му бе. Много трудно. Пробиваше си път между процепите влажна-нежна пръст. Идеята заложена у него още от самото начало го движеше без да си дава сметка. Нагоре го движеше. Все нагоре. Към нещото , което все още не беше видяло и не ...

   
   Чета и оставам без дъх. Не букви и не фрази. А от там чета... от него....
   Времето спира и ми намига по свойски. Лебедите отлетяха и потънаха в небесната шир. Слънцето залязва. Пак ще изгрее. Но звездите чакат своя час. Мисълта ...

   
                 
                                 

  Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега...
   Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието
   Ще мечтая много

   
       
 

  
           
    Горда и срамежлива. Опустошителна и нежна. Тиха и бурна. Струните на душата и се бяха опънали до скъсване. Разстроени бяха. Имаше няколко, които се бяха представяли за композитори на души. Размахваха смело претенции и а...

  
   Реката измиваше последните остатъци тиня, наслоена през всичките тия зимни дни. Говореше на камъните, успокояваше ги и ги уверяваше че съвсем скоро пак ще бъдат чисти и искрени като преди и нямаше да има от какво да се страхуват. Те...

Идеята за теб
Рееща небесния простор
Още тананика пред вътрешния взор