Имало едно време. едно момиченце

... дето било много хубаво и готино ама все на другите по гайдата вървяло, после започнало да тръшка морни кълки по вертепи скъпи кръчми...... ама и от там се махналото, и да ви кажа ... умно било... с талант... не само да върти и сучи кавала, обаче тая пуста му гайда дето другите я свирели не и излизала от ушите и, така прадължило още малко.. годините си заминавали.. а то от вътре все само било

Ама нещеш ли появил се един зевзек.... на убауто момиче налетял, а тя... не се дърпала много.... само в началото.. ей тъй на от свян, не че свенлива била... ама и с гаидари било пълно у село, а той момъка-зевзек.. един напет... и той убав, пу пу да не му е уруки..... кът зел да задява девойчето... хлътнал малко и той(то не е малко, ама нали и на него се гайди му пищели у ушите) та са зачудил....  „тъз убаа девойкъ... харна ми е.. и на дивутията ми приляга.. то аз един хуй отвеян съм.. ама и тя путка завяна шъ доди,  има тя едно отроче.... ами него не моа на пътя да завърля.... скъпо ми е.... а невестата.... ауууу мани мани кът съ сетя за нея..... убау ми става... всеичко ми става...”

А момата ли, тя ли ко си мислила..... е туй един Господ знае... ама аз нали ербаб разказвач викам, чекай на Господу ша ортувам за момата кво си мисли да ми каже...

Беше то едно лашкане по пътищата и баирите.. ама нейсе... и до Господа стигнах,(то само дън мъ чуй попа от селу.. че стана тя енда)

Та дума ми Господа :

-Слушай добри ми човече, аз жените верно ги създадох.. за да ви маят и овъртат главите, и таз мома не по малко чешит,ама ко си мисли тя ли.... кът видиш момчето тъй шъ му речеш.. : „ Арна мома си си аресал,арна е, шатнатава малко ама е арна, туй дето си мислиш че ти прилягга верно е.Ша внимаваш само по мъзоле да не я настъпваш че става зла и то за малко ще и мине. Да внимваш още че е е плашлива и лесно се недава,колкото и да и се иска,ама тъй е тя луда глава... ама кът присатне вярна ше да е до края..." тъй да му думаш на тиз момък.

И аз тъй направих, отидох при момъка и му казах дума по дума, както Господа ме научи,  а той я мене гледа.. я за момата си мисли...  накрая удри калпаку у земята и рече:

- Аз  до тук съм стигнал,нема да се спрем я, къвто късмет ще изтегля това ще да е, ама момата си я любя, и не се отказвам лесно аз от нея, пък тя ако реши да ми присатне.... уф маммо мамо..... ама за сега тъй ще е"

Та  не се зане дали заживели щастливо до края на динте си или са се уплашили и двамата и побегнали... ама ако разбреа пръв ще ви думам.

                                                              КРАЙ