Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2008 12:53 - Ето я Зората... на св. Валентин
Автор: nick22 Категория: Тя и той   
Прочетен: 1528 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 21.02.2008 15:17


  

   Ето я, Зората на Нейното идване и на Неговото пристигане. Тя само остави погледа си там, но той още отеква по глухите-незнаещи стени на Стаята. Нищо не каза, но Той още се къпе в думите и, кото под топъл пролетен дъжд.

   Замина си.

   Замина и Той.

   Тротоарите Им вече никога нямаше да се срещнат. Стрехите на къщите Им, само ще се търсят една друга. А огнищата Им, ще разправят на комшии и гости и ще въздишат блажено към небесата.

  Скитниците, ще заобикалят Тяхната Светиня, несмеещи да осквернят чистота и. Поповете,немеещи ще се кръстят и кланят пред осеянието докоснало брадите им. Сиддхите, ще минават и ще оставят мълчаливата си благословия.

   Но Те, така нямаше знаят никога, къде се намира това Свято място. Дори приятелите Им да знаеха. Ще премълчават.

   А тъгата ли ?! Тъгата с времето ще си отшуми и Двамата ще забравят за нея. Ще останат само нежните капки Красота, събрали в себе си Божественото откровение и Човешкото проклятие, така и неразбрани от всички нас.

  Но ние сме хора,много много често неспособни да съхраним това Свято посещение... нормално е.

  Идва св.Валентин.

  Сърцето ми се усмихва. Много се пише за това сега.

  Хора,това е само един ден. Да. Нека, нека има такива дни. Прекрасни са.

  Но какво остава на следващия ден... ?! Махмурлука или спомена за някое паметно чукане... а може и двете.

  А на по- следващия...?!

  Много често, просто нищо...

  А това вече е тъжно.





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. demoniceye - Не тъгувай приятелче...
07.02.2008 12:58
Любовта е вечна, тъгата преходна. kisses
цитирай
2. nick22 - Re-Не тъгувай приятелче...
07.02.2008 13:02
:):):)
За някои неща няма , как да подскачам до тавана :):):):):)
цитирай
3. анонимен - deathwoman666
07.02.2008 13:17
demoniceye,нямаш си на представа колко си права:) ето ти един любим мой цитат от Стивън Кинг: "Все още вярвам в издръжливостта на човешкото сърце и във всеобщото значение на Любовта;все още вярвам, че хората могат да общуват и че духовете, които живеят в нас, понякога се докосват.Все още вярвам, че цената на това общуване е ужасно, невероятно висока;и все още вярвам, че това, което получаваш е много повече от цената, която трябва да платиш.Все още вярвам, струва ми се, в идването на Добрите и в това, че винаги можеш да намериш своя позиция, която да отбраняваш до Смърт!"
цитирай
4. анонимен - deathwoman666
07.02.2008 13:37
Ето ти нещо,което също ме кефи.То е писано от Nekros. Той обяснява какво всъщност е Любовта.
"В темите си за човешките взаимоотношения досега не съм разгледал един от най-основните аспекти. Типично човешката любов в най-чистия й вид, между двама души. По подразбиране ще говоря за любовта между мъжа и жената, но нека не се засягат хората, които се определят като хомосексуални, при тях положението е почти същото. Дори днес в този вид Любов е издигнат в култ, както е било винаги. Дори днес тя е много по-освободена от идиотски ограничения и табута, което е едно от малкото постижения на съвремието ни, което все пак не е за пренебрегване. Но да премина директно към темата, за любовта. За нея мога да говоря само на хората, които са обичали защото за тези, които не са, тези думи ще са просто почти безсмислена сбирщина букви и звуци. И както правех досега ще се опитам да погледна любовта от един различен, енергиен аспект. В темите “Взаимоотношенията на Човек с Живото пространство” и “Извора ма Живота” се опитах да покажа нейната свързваща и обединяваща роля. Човек е свързан и обединен с всичко което обича, то е част от него. Затова когато изгубиш нещо, което си обичал истински, страдаш и изпитваш болка, защото енергийното ти тяло е разкъсано и от него липсва част. Когато става въпрос за любов между хора нещата са в много по-големи измерения. Семейството, в което цари любовта, е един единен организъм, членовете му притежават един общ “пулс” и ритъм и всички го следват. При изчистените от егоизъм, мегаломания, борби за надмощие и енергия духовни групи положението е същото, просто “семейството” е по-голямо. Какво става обаче при любовта между двама души? Когато те се влюбят един в друг, те изпитват неимоверна любов и привличане един към друг. Изпитват непрекъсната нужда да са заедно, защо? Защото тяхната любов ги обединява в много по-голяма степен, отколкото човек осъзнава. Буквално те вече не са двама души, а са едно и също нещо. Ако погледнете такива двама души на енергийно ниво, ще видите доста интересни неща, ако са един до друг ще видите, че всъщност аурата им е обща и прелива с цветовете на дъгата. Ще има розово, слънчево жълто и най-вече прекрасно зелено във всякакви нюанси. Влюбените имат една обща аура и една обща енергия, която те споделят помежду си, това споделяне извисява съзнанията им. Казват, че влюбените не са на земята, така е те са над нея, те се извисяват над грубото материално ниво и започват да виждат енергията одухотворяваща материята идваща от по-висшите нива на съществуване. Затова за тях всичко е красиво и прекрасно, дори обикновените скучни и сиви неща от ежедневието започват да преливат от цветове и красота. Първоначално потока на Любовта е толкова силен, че той задушава дори егото на влюбените, те самите изчезват, изгубват се, сливат се със самата любов, те са Любов. Това продължава различно дълго, колкото по-развита духовност притежават влюбените, толкова по-дълго се задържат в това състояние. Но понеже днес тя не е на особено високо ниво, това трае от няколко седмици или месеци до няколко години. В един момент двамата се “опомнят”. По-точно са подсетени, че съществуват, от обстановката около тях, от хората около тях. Тяхното его се събужда, досега е било притиснато в ъгъла, до стената някъде в много назаден план в съзнанието. Това го е накарало да се свие, почти да изчезне (ако Любовта е наистина силна и истинска, то то напълно изчезва и никога повече не се появява, но това става твърде рядко). Сега то е малко, но изпълнено с решителност и започва да си действа, така както то си знае, стъпка по стъпка. Любовта престава да е сляпа и проглежда през очите на егото, всъщност тя започва да се трансформира в нещо друго. От Любов става Обвързаност, Окови за двама. Влюбените започват да забелязват първо дребните си недостатъци, това първоначално не им пречи, но после започва. Влюбените, които все повече се превръщат в Обвързани, започват да се критикуват, да се опитват да променят това един в друг, което не им харесва, което ги дразни. В конструктивната критика сама по себе си няма нищо лошо - напротив полезна е, лош е източникът, които започва да я диктува. Всяко его се смята за единствено неповторимо и най-велико, то се смята за центъра на Всичко, смята, че то трябва да е над всичко, да доминира. За целта на него му трябва енергия, много енергия, цялата енергия. То превзема човека и той започва да му служи, прави каквото му каже егото, дори започва да си въобразява че той е егото, забравя че е бил нещо различно от него. При влюбените, не при обвързаните вече еготата започват да се бият за общата енергия, и двете я искат цялата само за себе си. Енергията е все още обединена, но вече не е обща, вече е бойно поле. Еготата започват да си служат с всички налични средства, започват да разиграват Личните драми, за които говорих вече в “Човешките взаимоотношения-един безкраен енергиен вампиризъм”, обвързаните започват все повече да се критикуват, започват и да се ревнуват един друг с или без причина. Започват един безкрайни кавги и борба за надмощие. Това продължава докато едното от двете егота не капитулира, в миналото това се е случвало, единия човек - обикновено жената - е капитулирала пред мъжа. Днес обаче това не става, еготата са по-силни и по-непримирими от всякога. Никое его вече не ще да свири втора цигулка, то се смята за венеца на творението, основата на мирозданието дори за самия Творец. Когато еготата осъзнаят, че не могат да се победят едно друг, от любовта не е останало нищо, защото колкото повече се е разгорещявала борбата между тях, те са вземали все по централно място в обвързаните, накрая са се разширили до толкова, че просто са запушили, преградили потока на Любовта, струящ от Божествения през висшите нива, станали са непреодолим бент. Любовта се е превърнала в непоносима Обвързаност в окови. Обвързаните вече не се понасят, мразят се от дъното на душата си, просто защото вече не могат да изпитват никаква любов един към друг, бентът от еготата им се грижи ежесекундно за това. И в един момент по взаимно съгласие (дори когато привидно единия зарязва другия пак е по взаимно съгласие. Просто еготата правят последен опит да откраднат колкото се може повече от разделящата се обща енергия за себе си, разигравайки драмите на Насилника и Горкия Аз) обвързаните просто разчупват оковите и късат един с друг. Енергийните им тела се разделят по възможно най-грубия и болезнен начин. Следва дълъг възстановителен период, колко ще продължи зависи от това колко бързо ще се възстанови нормалното за човека енергийно ниво. Разбира се, ако при разиграването Личната драма за последно единият от двамата е успял да открадне цялата обща енергия, то той ще се възстанови много много бързо, а на другия ще са му необходими години. Разбира се това се получава просто, защото човек получава енергия по доста неправилни начини. Ако той усвои някои от ефикасните методи за енергийно презареждане, то ще превъзмогне раздялата много по-бързо. Вместо за години, ще го постигне за броени дни, часове дори минути. А колкото до такива методи, вече ви казах този, които е най-ефикасен според мен. Горе долу по този сценарий протича съвременната връзка. Ако смятате, че има виновен за това, че сте скъсали с гаджето и нищо не се е получило, не е защото не си подхождате, твърде сте различни не сте един за друг или оправдания от този род. Те идват от егото и то искрено вярва в тях, защото освен всичко друго, то се смята и за безпогрешно, как тогава да осъзнае, че е допуснало грешка, че то самото е грешка? А докато човек си мисли, че е егото си, той ще вярва на тези глупави фалшиви оправдания и връзките му все ще се провалят. При хората със силно его нещата са още по-трагични, те и без друго много трудно приемат грешките си. За хората с его остава един компромисен вариант да намерят някои с по-слабо его от тяхното и да го подчинят. Това пак си е само обвързване, но все пак е нещо. Ще има някаква връзка, която ще е основана на борбата за енергия, а в нея няма победител, но егото не го знае. Такава връзка е без значение колко ще продължи, тя не е щастлива, в нея няма любов, тя е обречена дори да не завърши с раздяла. Хората обаче, които съумеят да притиснат егото си до стената и просто да се радват на Любовта, да се сливат с нея, държейки егото си под око и настрана, са щастливи хора, истински щастливи хора. Защото егото им все повече намалява и се свива, намалява и намалява и няма никаква възможност да използва хитрините си, за да нарасне, защото човек бди и е нащрек. Така в един светъл ден то напълно изчезва и човек бива освободен, тогава той открива своя истински център, Единството, то се слива с него, слива се със самото действие, слива се със самото Битие. Престава да бъде Извършител на някакво действие, вече е самото действие. Той не обича, той е самата Любов, той не живее, той е самият Живот, той няма битие, той е самото Битие. Така той всъщност е престанал да се дистанцира изкуствено от това, което прави от високата непристъпна кула на Извършителя, не се огражда с крепостни стени от това което прави, той Е своето действие, той Е своето битие. Егото е кулата, егото е крепостната стена. Тя може да бъде разрушена или изведнъж или камък по камък, така като е била съградена. Ако искате пък си я оставете така, щом толкова много ви харесва или толкова ви е страх да я разрушите."
Незнам какво ви е мнението за това,което токущо прочетохте,но аз мисля ,че е адски прав копелето:)) Успех:))
цитирай
5. nick22 - Re- анонимен - deathwoman666
07.02.2008 13:41
Ти ме разби....
Аз няма к'во да кажа......
цитирай
6. demoniceye - Там е работата де. :)
07.02.2008 15:46
Притискането на егото е трудна работа. Тая крепостна стена сами си я изграждаме за самозащита.
цитирай
7. deathwoman666 - ooo...
08.02.2008 12:27
тука за егото ще поспорим малко :))
цитирай
8. анонимен - niws
11.02.2008 11:21
Niki.moga samo da te pozdravia za tezi stihove.Mnogo mi haresvat.Prodaljavai v sa6tia ritam.S teb sam.
цитирай
9. анонимен - fcg4
11.02.2008 11:23
Nadiavam se da odobri6 komentara mi i da go vidia vav foruma.ADRIAN
цитирай
10. cefulesteven - Толкова познато усещане за мен е ...
12.02.2008 09:13
Толкова познато усещане за мен е финала. Няколко прободни рани по себе си чувствам, но не кръв тече, а състава на това което изтича не е единороден. Някои капки са лютиви, други сладостни, други без вкус, но парят или леденеят.
Научих се да пиша с това което изтича, защото не мога и да забравям.
цитирай
11. nick22 - Re- Толкова познато усещане за мен е ...
12.02.2008 09:47
Да Приятелю, разбирам за какво говориш и то много добре, за съжелиние. Поздравявам те за това което си написал досега. Наситина го намирам за Красиво и... казваш много, наистина много...
Много хора забравят, или поне си мисляте че, но е под съмнение какво точно печелят.
Някои избираме пътя, да съхраняваме и предпазваме.... до колкото можем...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nick22
Категория: Изкуство
Прочетен: 164130
Постинги: 56
Коментари: 405
Гласове: 2801
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930