2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5451 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2008 11:08
Гледаше ме право в очите и ми говореше. Говореше ми. Не всичко и разбирах, ала гласът й бе тъй чист, кристален и ясен, че ми бе достатъчно само да я слушам. Думите й ромоляха в съзнанието ми като топъл пролетен дъжд по стряхата на къща старостенна и измиваха наслоилите се с години прах и плесен. Като нова ставаше тая къща- жива обител. Там бях отгледал всичките си деца. Другите, неродените още, се спотайваха в тъмните, мрачни килери и чакаха своя ден рожден Светлина. Още чувам смехът им, радостният детски глъч, милите ми те... почиствам разбити колена и охлузени лакти. Деца са, какво да ги правиш, освен да обикнеш. А тя винаги там била. Не съм я забелязвал. Говорела ми, но улисан в грижите, внимание не съм й обръщал. Любила ме е в самотните черни нощи. Усещал съм невидимите й обятия, как ме е докосвала, с косите ми си е играела. Целувала ме е. А аз не съм знаел. Не, знаел съм. Знаел съм, но съм се преструвал или съм искал нещо, още по- специално, сякаш това богатство малко ми е било. За още съм ламтял, с ненаситни шепи съм искал да заграбя, колкото можело повече. Не ми било достатъчно...
Дечицата ми пораснаха, едни възмъжаха, други разцъфнаха и към звездите полетяха. Но не ме забравят. Идат при мен. Навестяват ме. Аз съм тоя дето ги забравя понякога. За малко само. После пак ги викам и те идват. По- благодарни деца от тях съм нямал и не съм срещал. Сам съм сега. Но по- щастлив не съм се чувствал. Пред очите са ми, всеки миг.
***
А тя продължава да ми говори ли говори. Все по- ясен, по-кристален и по- чист й е гласа. Посегнах ,ала се спрях. Сърце не ми даваше... нека си краси поляната и на воля расте, пък и така някой друг ще може да заговори. Не я ща само за себе си. От езика й ми остана само тая Красота... дечицата ми...
Каква съдба ме сполетя,
на твоя плен да съм орисан
пленен от тебе Красота
прекрасни стихове написах!
Поздрави!
:-PPPPPPPPPPPP
Алоха лоха :-)
Май трябва да намина да я видя...;)
Много красиво написано, Ники! :)))
Благодаря ти Хриси :-))))))
Много ме топлят думите ти!
Алоха :-)
P.S. ама поляната не е частна собственост ! ! ! :P
Радвам се, че така си го усетила :-)
май това трябваше да го напиша зимата.... че сега с тия жеги, които се задават.. хиихихи:-))))))
Алоха приятелче мило :-)
Всеотдайно сърце си!
ама, от къде ли... от кого ли... хм, и аз се обърках вече :-))))))
Алоха Стеф:-)
Нека Силата да бъде с нас !
Реката на думите ти се носи леко, изящно, нежно...Водите й - наглед спокойни, са мнооого дълбоки...
Напояваща...река...с прекрасност...Достигнала до полянката...Там, дето расте ТЯ!...
...И една Усмивка, вместо слънце, от мен...За да ти грее...:)
охххххххх.... искам да кажа.... голяма жега... от тая усмивка-слънце :-))))))))))))
И нека пак... една слънчево-звездна Алоха от мен :-)
11.04.2008 22:50
Ще отида !
Благодаря ти много ! ! !
Алоха :-)
"Благодаря"... не ми върши работа в момента
За това ти пращам, по въздушна поща, много много Алоханости :-))))))))))))))))))))))
Благодаря ти :-) :-) :-)
Алоха :-)
19.04.2008 11:21
Elfi
Благодаря ти :-)
Алоха на теб :-)