Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2008 00:35 - Странна птица-2
Автор: nick22 Категория: Изкуство   
Прочетен: 4022 Коментари: 20 Гласове:
0

Последна промяна: 03.04.2008 00:10


   Мелницата. Да същата мелница, с години не бях идвал тук. Наоколо бе запустяло и диво, бръшляните бяха обвили с пипалата си цялата постройка- вратата трудно се виждаше, бурен бе заличили пътеката, а клонака ме шибаше право в лицето докато идвах насам, време- вечност ми се струваше. Ех другaраке, провикнах се на реката и тебе ли бях забравил, помилвах я и се заслушах в нея... все същата, волна, като безумна препуска надолу. Нали ви казах, планинска е и чак сега разбирам колко ми е липсвала, а добра компания беше, така и нищо не можа да я замести. Малкото места на които съм се чувствал добре, все за нея се сещах и й говорех, оплаквах й се, споделях си болките, мъките изплаквах, в радостите заедно играхме... но това всичко, сега чак разбирам, къде ми е бил ума и аз не знам. Но не затова се върнах. Не  затова. Иска ми се да отида там на сипея, иска ми се, но краката ми се разтреперват само като си помисля. Дори сега вече като разбрах кои са и двете...

   Аз, аз ги сънувах, първо птицата. Жал ми стана като я видях, от сън на живо се разплаках... все същия поглед не изгубил жара си, така както я помня, и ми говореше , всичко й разбирах. Разказваше как майка й я е проклела, на себе си не прилича, и за себе си нищо да няма от това което ражда, ала сърцето и оставила и туй и било най- тежкото. Понеже по природа мислите на хората четяла, бягала от тях, знаела, че добро от тях няма да види, и така докато мен срещнала. Аз не знам, с какво по-различен от дугите хора бях, сигурно защото живеех сам с мелницата или от реката, с която си играех или пък от... Не знам, но като ме видяла се влюбила в мен, крилата сама си счупила, знаела, че ще я намеря а и така нямала как да избяга от мен. Познавала ме е от отдавна, в мислите ми често надниквала  за пръв път не поискала далеч да избяга от племето наше човешко. И макар и да виждала, как ще завърши всичко това за нея, пак при мене дошла.... и така.. пак ви казвам,от сън на живо се разплаках.

   А моята нимфа, на два пъти ми се яви. Първия път мълчахме, нищо с уста не си казахме, само се гледахме... същата каквато я помня, с поглед на сърна, с дългите руси коси и омагьосваща ме хубост. Като че ли се любехме, не помня, но и не можех да и се наситя,на малки глътки я отпивах и с жадни устни поемах нейните, шепнех и че я обичам, дълго дълго я галех и милвах, а на сутринта не ме питайте как се събудих...  Втория път, беше различно... тя беше различна. Същата си бе, но различна... по-топла, по-приказна, по- моя. Каза ми че майка й е поискала да я убие, не издържала вече... За това и нея ми родила, за един ден поне да бъде с мен чрез нея. А проклятието, наследствено било... за това и тя двете трябвало да си заминат и нимфата да не зачева от мен а аз от нея. Хм, аз деца като деца не родих, други бяха нашите деца. Наричах ги-разкази-деца, не че и преди разказите ми не ми бяха скъпи, но от тогава насетне нещо се промени... и като баща и като майка се чувствам. И преди не ми беше чужда женската природа, но сега бе в мен и не ми трябваше да си представям нищо за нея...

    Заизкачвах се по сипея... оттатък реката, колената ми като халави играят, сърцето ми – шантаво,ще се пръсне. Книгите ми вече, добре се продаваха, никога не съм бил по- себе си, отколкото сега, това което имам за мен си, го имам за и за другите и всичко това все от нея... от двете... пред очите ми са сега.... дали им изневерих... с много други бях, искрено и целия. Но тях не забравих, а и мога ли... Мисля си... знаели са... разбира се,че са знаели и пак го направиха. Направиха го !

    Ето че го изкачих най-накрая пустия му сипей. Доближих се до скалата- старица. Камъка заглушаваше с глухия си студен стон, трепетните ми мисли. Прегърбената старица ме целуваше нежно за сбогом.





P.S.Опитах се по мой начин да инерпретирам разказа на image . Далеч съм от мисълта да подръжавам или трупам червени точки от чужд гръб. image е един от моите любими разказ на Стеф и така ме заплени, че днес  не се стърпях и седнах да нашиша алтернативно продължение, така както аз го видях :-)

 






Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hristam - Развълнува ме,
01.04.2008 08:58
Ники! Много!
И само мога да замълча с искрено възхищение пред написаното.
Поздравявам те! :)))
цитирай
2. nick22 - hristam
01.04.2008 09:05
Връщаш си значи а?!
Написах ти първи коментар днес и ти да не останеш назад... ?!
А за възхищението...на Стеф се оплаквай ! ! !
:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))
Сърдечно ти Благодаря Хриси :-)
Поздрав и поклон от мен ! :-)

Алоха лоха :-)
цитирай
3. cefulesteven - Нещо!!! Което е малко да нарека &...
01.04.2008 10:13
Нещо!!! Което е малко да нарека "голям подарък", много повече е. Трогна ме, развълнува ме. А и историята се разкри отново пред мен, заживя втори живот.

Страхотно е, Ники!
Благодаря ти. Направил си...Супер е...
цитирай
4. nick22 - cefulesteven
01.04.2008 13:47
Камък ми падна от сърцето Стеф. Много се вълнувах, за това дали ще ти допадне въобще, тази интерпретация :-)
Аз много... много се вълнувах докато я пишех, много настроения и емоции минаха през мен за кратко време. И аз не бих го нарекъл "подарък" по скоро е Поздрав, а още по точно "Алоха" което значи на хавайски "Здравей" и "Любов", така че нещо като мой си начин да ти кажа:
Алоха :-)


May The Force Be With You !
цитирай
5. krotalka - Освен страхотно е,
01.04.2008 22:41
няма какводруго да кажа. Поетите преди мен са гоказали.
цитирай
6. nick22 - krotalka
01.04.2008 22:50
Благодаря ти :)
много ти Благодаря :-)
Алоха лоха :-)
цитирай
7. valshebna - Много красиви емоции, много кра...
02.04.2008 23:42
Много красиви емоции, много красиви усещания и пленяващи. Сякаш словесен портрет на Стефан си направил. Сякаш си ни го нарисувал с дълбоко интуитивно усещане. Той винаги остава някак скрит зад разноликите герои на своите чудесни разкази. Но и аз сякаш го асоциирам най-силно с разказа "Странна птица". Не мога да го обясня, но за мен е така.
цитирай
8. nick22 - valshebna
03.04.2008 00:09
Благодаря ти Ели. Много ти благодаря и за подкрепата и за всичко !
Ясно е според мен, че точно Стеф е героят ми тук :-)
Нека разказите му продължават да ни радват :-)
Алоха :-)
цитирай
9. анонимен - Jenny
03.04.2008 16:38
Явно и двамата сте си странни птици всеки по свой си начин. Благодаря и на двама ви за фантастичните ви реалности!
Целувки!
цитирай
10. anastasiia - Ники,
03.04.2008 17:53
невероятно е това, което си сътворил!...
Всъщност, ти си направил нещо много трудно и сложно...Опитал си да продължиш разказ, а за това трябва задълбочено да познаваш автора му...За да е хем твое продължение, но в същото време да влезеш в неговия натюрел, в неговите мисли...
Поздравявам те...мноооого!...И искрено...
цитирай
11. mmmmmmmmm - :))))
03.04.2008 17:58
Аплодисменти!
цитирай
12. nick22 - Jenny
03.04.2008 20:39
Аз от мое име също много ти Благодаря :*
Sen seni ulorum ashkam ! :-))))))))))))))))))))
Алоха :-)
цитирай
13. nick22 - anastasiia
03.04.2008 20:44
Трогна ме Ася, наистинана ме трогна. Не мога да кажа дали познавам задълбочено автора, но много му се кефя и може би това ми помгна в случая :-)
Искрени искрени усмивки и ЧЕРВЕНИ ЛАЛЕТА ти пращам хиихихихи :-)))))))))))))))))
Алоха лоха :-)

цитирай
14. nick22 - mmmmmmmmm
03.04.2008 20:47
Както винаги си Мммммммммммного мммммммила
:-)))))))))))))))))))))))))
Алоха лоха :-))))))))))))))))))))))))))
цитирай
15. kleopatrasv - Очарователно е !
04.04.2008 13:57
И аз се потопих тук , и чак не ми се излиза наяве.
Поздравления !
цитирай
16. анонимен - Jenny
04.04.2008 15:20
:-))))))))))))
Трябва още да поработим над турския ти ;-)))))))))
Bende seni cok seviorum!
цитирай
17. nick22 - kleopatrasv
04.04.2008 21:01
Познато усещане :-) и аз така бях, като прочетох оригиналния разказ
Благодаря ти :-)
Алоха
цитирай
18. nick22 - Jenny
04.04.2008 21:08
Не отричам.... само че... не знам защо, но си мисля, че даже с тоя моя лош турски ме разбра, долу-горе, какво искам да кажа :-)))))))))
Алоха
цитирай
19. анонимен - Задъхано...
06.04.2008 14:37
ех, как тръгнах и аз нагоре по сипея - чак пулсът ми се ускори. Благодаря за споделения катерачески опит, Ник. Поздравления и за Музът Стеф :) Талантливи момчета има, брей... :)))

Brambelrose
цитирай
20. nick22 - Brambelrose
06.04.2008 20:37
Благодаря ти за топлите думи :-)
Много ти Благодаря :-)

Алоха лоха
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nick22
Категория: Изкуство
Прочетен: 164150
Постинги: 56
Коментари: 405
Гласове: 2801
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930