2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4660 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2008 19:30
Реката измиваше последните остатъци тиня, наслоена през всичките тия зимни дни. Говореше на камъните, успокояваше ги и ги уверяваше че съвсем скоро пак ще бъдат чисти и искрени като преди и нямаше да има от какво да се страхуват. Те пък , недоверчиво се гледаха един друг и се чудеха дали Реката е с всичкия си. Нищо че предната пролет историята беше същата.
Рибите плуваха весело и волно повъртaйки закачливо опашки. Ту в плиткото, ту в по дълбокото и се наслаждаваха на чистите Кристални води. Мислеха си за разни неща. Тук там някой речен мъх ги погалваше тихо и срамежливо и се опитваше да завърже някой флирт с тях. А те фриволно и еротично сякаш се увъртаха , всеки момент готови да се поддадат на мълчаливото изкушение и после пак се стрелваха към незнайните нови води, оставайки речния мъх да се чуди на причудливото им държание. И така да следващи път. Нито речния мъх, нито малките рибки проумяваха тая древна игра. Единственото което разбираха и то не напълно, бе собствена си природа.
Камъните продължаваха да се отърсват от последните спомени –зима. Тишината на пролетната утрин докосваше дори и тях и те спокойни се предаваха на настигащата ги дрямка и се оставяха на озаряващите ги обятия на пречупена слънчева светлина.
А реката си продължаваше своя път, стаила в себе си къде послушното, къде непослушното търпение, че скоро ще види Морето и ще му се предложи изцяло... без остатък. Тогава тя щеше да остави всичките тия дребни рибешки флиртове, каменни безпокойствия и мъхени терзания за следващата Река
Сега тя се вливаше в безкрайното от спокойствие и искрящото от вълнение Море.
Благодаря ти :)
Алоха :)
Градът наистина ме е вдъхновявал не един път :)
Алоха :) :) :)
Даже лично ще те уведомя когато го направя :) :) :)
А Янтра си е както винаги да, бавна е и тежка, изпълнена с много спомени, може пък аз да съм прихванал,без да искам, някой от тях :))))))))))))))
Алохаааа :) :) :)
Аз също много обичам реките, и аз не знам защо точно.. Но определено ми носят някаква особена емоция, събуждат незнайни спомени, живот.... Имат собствена енергия, и са символ. Силен символ и метафора, която и аз често използвам в творбите си.. :)
Поздрави!
Радвам се че ти е харесало :)
Благодаря ти
Алоха :) :) :)
Поздрав, Ники! :)
Алоха :)
28.02.2008 11:55
Това е много хубаво!!!
29.02.2008 18:48
29.02.2008 18:51
06.03.2008 01:33
Целувки!
P.S.Пиша ти тук,защото си заключил темата си от 01.03.2008г.
По скоро изразих ясното се нежелание, за продължаването на един определен спор :-)