2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 4480 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2008 20:50
Нощта нахлу през прозореца насила сякаш. Луната рисуваше , срамежливо... свенливо някак, несмееща да докосне вълшебното си очарование. Дивно сътворено, породено от стълпотворениото на безброй красоти, превръщаше всичко наоколо в жива, реална за времето и пространството магия.. Тайнствени звездни лъчи попиваха всеки копнеж, извайваха с безкрайното си търпение един полъх-сълза, чиста нота истинност ..... Ефирни и естествени движения отразяващи извековната човешка прелюдия. Жадна за страст плът, готова да погълне всяка негова целувка… дума…. мисъл...
... и той се предаваше на тия нови, плъзнали по цялото тяло, усещания. И не беше оная дива страст, събуждаща силата на навика, нито изпепеляващите желания, каращи сърцето да отрича всяко Тайнство, всяко Откровение. Не бе и суеверието, изискващо от мъжкото му начало, само едно доказване. Присъствието и отваряше всичко мъжко у него... Като река. Бавно течаща река, сменяща цветовете си, с всяка прошепната дума, с всяка неотровена, от радост, сълза. Спокойна и насищаща жадните за Истина и Любов корени, река. Даваща Живот на всяко негово стебло, всеки негов лист, изпълваща цялата му сърцевина. Осмисляше идеята на разума, извеждаше малките помисли-елфи в бистра и чиста длан
Еуфория... Еуфория нямаше. Нямаше и летене из облаците, бляновете бяха... там.. някъде в миналото. Осъзнал Земята се радваше, немееше пред прииждащите блясъци и потоци, заливащи всяко негово кътче на невярващото му още съзнание. Нима всичко това се случваше на него самия или беше сън.. да сън си беше нямаше как д а истина, бе.. твърде хубаво, твърде прекрасно за да е.... точно така чист сън и нищо по вече ...?! Но за всяка измината секунда живата реалност отключваше дебрите на неговата душа- близнак. И той и пак и пак докосваше и докосваше с думи с ръка, с мисъл, с лице, с устни, като че ли трябваше да се убеди още един път... И пак... и пак... и пак...
Очи мои изпийте до дъно таз наслада неземна, таз Амрита небесна, таз луна-девойка, таз звездна магия !
Доловила сякаш тия негови съмнения, го оставяше да се налудува в наивните си неверици. Не скъпеше нито една целувка, нито едно докосване, нито едно отдаване и душите им пак преливаха като омая донесена от лотосов цвят, като сътворена от лунната тишина красота. Радостта им се разлистваше като ранна пролетна пъпка. Бавно, много бавно, превръща се в непорочно единство. Без да натрапва присъствие или аромат, но винаги бе там.
Ела при мен. Люби ме. Искай ме. Бъди с мен. Бъди в мен. Не. Не ме щади. Отдавам ти се. Отдай ми се и ти. Чукай ме и пак ме люби. Не забравяй да ме обичаш. Важно е !
***
Целувката и още гореше по устните. Мазоли от тежкия куфар пареха на дланите. Така и не можа да и каже че бе единствената за него.
Красотата и Светлината внесени в живота му само с това че беше тя, щеше ли да ги запази..?!
A Вие бихте ли...?
Благодаря ти :-) :-) :-)
само че не е сън ;-)
Алохаааа :-)
Усмихнат ден ти желая!!!:-)))
Весел ден на теб също :-) :-) :-)
Алоха :-)
Май и двамата сме поели към Луната,и...може да се срещнем някъде по Млечния път!:)))))))
А,и малко подходяща музичка:
http://www.vbox7.com/play:2619dabd
Благодаря ти :-) :-) :-)
както виждаш... съм съгласен с теб относно музиката :-) :-) :-)
Благодаря ти за красивите думи :)
Алоха :-) :-) :-)
18.08.2011 17:27