Постинг
22.09.2017 07:44 -
Невидимите
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6963 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2017 07:49
Прочетен: 6963 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 22.09.2017 07:49
Загадъчно утро и лека мъгла.
А в мислите нося от лятото спомен.
Зад облаци сиви съзирам дъжда.
Дрънчат железата на някой бездомен.
Кален от дъжда и суровия студ.
Привикнал на малко - огризки от кофа,
прилича на демон, на някакъв луд,
зазидан небрежно зад моята строфа.
Какъв ли е бил? И защо ли е тук?
Невидим за всички, дори е излишен.
По-жалък от псето, наричан "боклук"
и антисоциален, не може да пише.
А уж съм на топло, в уютния дом,
но нещо ме стиска за гърлото здраво.
Душата разбита е сякаш с взлом
и рукват сълзите. Не виждам в розово.
Да бях ураган бих помела света.
А после на чисто - да има за всички.
С два хляба и вино, дори по трошка
досущ като бог, за оскъдни душици.
А в мислите нося от лятото спомен.
Зад облаци сиви съзирам дъжда.
Дрънчат железата на някой бездомен.
Кален от дъжда и суровия студ.
Привикнал на малко - огризки от кофа,
прилича на демон, на някакъв луд,
зазидан небрежно зад моята строфа.
Какъв ли е бил? И защо ли е тук?
Невидим за всички, дори е излишен.
По-жалък от псето, наричан "боклук"
и антисоциален, не може да пише.
А уж съм на топло, в уютния дом,
но нещо ме стиска за гърлото здраво.
Душата разбита е сякаш с взлом
и рукват сълзите. Не виждам в розово.
Да бях ураган бих помела света.
А после на чисто - да има за всички.
С два хляба и вино, дори по трошка
досущ като бог, за оскъдни душици.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.