Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2008 07:50 - Вълшебната безименна
Автор: nick22 Категория: Изкуство   
Прочетен: 5758 Коментари: 24 Гласове:
0

Последна промяна: 21.04.2008 09:15


 

 

    Картина. На размазана картина му приличаше. Ала ясна и точна бе. Пред очите му се движеше и променяше. Цветовете се преливаха един в друг и всеки път образуваха други форми, различни от предишните. Нечовешки. Несътворени от неговото въображение. А истински, действителни бяха. Покоряваше го с реалността си. Стряскаше го с близостта си и даряваща покой с перспективата си. Художникът отдавна напуснал това място, а му се струваше, че още се мотае наоколо. Шепнеше в ухото. Не разбираше какво. Нямаше и как да разбере, езикът/бе/ отдавана потънал в забвението на времето. Главата му се обръщаше на Север, сърцето на Изток. Теглеше го. Дърпаше го, ту нежно, ту по- настоятелно. Прегръщаше го. Вземаше ръката му, задържаше я за малко, после пак го викаше. Въвличаше го в чудо за очите, откровение за Душата.

   Всички казваха, че Художника е безграничен. Всички свещени писания сочеха към това. Но как тогава Художника можеше да въплъти у него нещо, което има толкова много ограничения? Можеше ли нещото, на което бяха наложени граници и догми, да изживее един жив живот? Радваха ли се птиците в клетка? Щастлив ли е затворника, осъден на смърт? Намираше ли  вдъхновение писателят, отнели му ръцете, хартията, мастилото... езика... ?! А живи хора, видели или докоснали се до Художника не бе срещал.

Глава и съзнание се изпразваха и изпразваха от блудкавото си съдържание. Неговото  място заемаше една друга пленност. Ненатрапчива. Завладяваща. Излъчваща, животодаряваща. На ручей лъхаща, с жуженето си на пчели напомняща. Песента й птича, славейова. И го викаше. Виkаше го да го последва. Чак  тогава май разпозна гласа й. Покоряващ с реалността си. Ужасяващ с близостта си. Даряващ покой с перспективата и пространството. Картината го викаше... Плаха  крачка направи, но навлизаше. Страхуваше се, но не се колебаеше. Страхът му бе някак си свят. Страх да не би с трудните си тежки мисли  да стъпче вселилата се невинност и чистота наоколо, да не би с някое свое прозаично чувство да накърни тая прелест неръкотворна. Гледаше. Гледаше и немееше. Всеки цвят беше по-истински и по-жив от всичко, което бе виждал досега. Всеки нюанс имаше свой собствен глас. И те, цветовете- гласове, се преплитаха в съзидателната хармония на творението. В безкрайните си еманации го обгръщаха и възвисяваха изтерзаното му Аз. Откриваше покой, за който сърцето отдавна жадуваше. Губеше се и се намираше. Умираше и се раждаше. Изворна светлина изпълваше всяко едно кътче в него. Вихърът на ветрове космически се вплиташе в косите и проникваше чак до незнайните дълбини на съзнанието. Отвековен тътен съзиждаше цялото мироздание. Време и пространство чезнеха, изменяха идея си и се разделяха в хиляди потоци. Играещи, искрящи нишки танцуваха пред погледа му. Очите обхващаха всичко. Какво бе туй чудо, самия той не знаеше. Душата. За пръв път душата му дишаше. Бездиханен бе, но душата се изпълваше с някакъв друг въздух... вселенски, непознат. И той се раждаше ли, раждаше. Не умираше. Раждаше се. Тогава сякаш го зърна...

 

 

***

 

 

Колко време беше там, така и не разбра, но и нямаше как. Излезе от там същия, но по- различен. Знаеше  нещо много важно, за себе си го знаеше, реален опит бе. Живо се докосна до истина. Душата му бе израз на Художниковото откровение. Но дали  Художника имаше граници...?!  Този въпрос щеше да го мъчи още дълго време.

 


 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cornflower - Много дълбоко слизаш
21.04.2008 09:13
в кладенеца на душата - там където е извора на чистото.
Картината, както казваш, е откровение на душата.
Животодаряваща истина...

Благодаря ти за майсторството на словесната картина!
цитирай
2. cefulesteven - Мислещо е чувството ти за красота. ...
21.04.2008 09:19
Мислещо е чувството ти за красота.
Висока естетика и то като заложба.

Алоха!
цитирай
3. nick22 - cornflower
21.04.2008 09:56
Мисля, че всики можем да слизаме там, но май нямаме смелостта (себе си не излючвам).
Благодаря ти и аз !
цитирай
4. nick22 - cefulesteven
21.04.2008 09:59
Благодаря ти Стеф за топлия психотворчески анализ
:-))))))))))))))))))))))))))))
Красота лъха от твоете думи и не само от тях :-)

Алоха лоха !
цитирай
5. hristam - Едно от най - проникновените
21.04.2008 10:03
ти писания, Ники!
Душата ти го е изписала с най - нежната си мъдрост.
:)))
цитирай
6. krotalka - Стремеж и жажда за красота. Как х...
21.04.2008 10:04
Стремеж и жажда за красота. Как хубаво си го описал!
Всички я търсят, малцина я окриват!

Поздрави!
цитирай
7. nick22 - hristam
21.04.2008 10:06
О'Хриси, зашлеви ми нежна пръгъдка с коментара си
:-))))))))))))

Алоха !
цитирай
8. nick22 - krotalka
21.04.2008 10:12
Дай Боже, колкото се може по-вече да я откриват!
Благодаря ти !!!
Алоха лоха :-)
цитирай
9. palitra - "...Но дали Художника имаше граници...?! Този въпрос щеше да го мъчи още дълго време..."
21.04.2008 12:35
И слава Богу,че ще го мъчи,за да му вдъхва смелост да слиза още по-надълбоко!Дълбините са необятни,безгранични, с множество извори,от които блика красота и светлина.А бълбукащите багри?...Само вълшебниците ги "чуват"! :-)))
цитирай
10. nick22 - palitra
21.04.2008 12:58
Дано ги "чуват" вярно :-)
Благодаря ти !
Алоха лоха :-)
цитирай
11. анонимен - Mariposa
21.04.2008 14:12
Предполагам провокацията е в преодоляването на границите...и оная уютна емпиричност, следваща унилите стериотипи в рутинното ни ежедневие...
Предполагам...щото не се гордея нито със сила на себеутвърждаване, нито със съвършенство на духовно съзряване....
Но...благодаря ...пробуди мисълта ми..., а дали означава че и човекът в мен се пробуди?!? :-*
цитирай
12. deathwoman666 - отеба си главния редактор, а?! :-D
21.04.2008 16:59
отеба си главния редактор,а?! :-D
цитирай
13. elineli - EL :)))
21.04.2008 17:51
"Главата му се обръщаше на Север, сърцето на Изток."
Точно това е усещането ,което съпътства възхитителните емоции.Граници за красивото няма........:))))
цитирай
14. анонимен - gemella
21.04.2008 19:23
Благодаря ти !:) Kaртината която си нарисувал е по жива и истинска от всякога, цвят от пролетта, дъжд от светлина. Душата ти нежна като тихи небеса го е изписала. Стремеж и жажда за красота-дано си я открил! :)
цитирай
15. nick22 - Mariposa
21.04.2008 22:12
Той се пробудил отдавна :-) имам бегли наблюдения :-)))))))) :*
Алоха лоха :-)
цитирай
16. nick22 - deathwoman666
21.04.2008 22:13
Ех да ти имам и речника на теб :D :D :D
Алоха лоха :-)
цитирай
17. nick22 - elineli
21.04.2008 22:15
Да EL, няма граници за красивото:-) и колко по- вече го разбираме, май е толкова по- добре за нас :-)
Алоха лоха :-)
цитирай
18. nick22 - gemella
21.04.2008 22:17
Дали съм я открил... не знам, но търся, продължавам
Благодаря ти и аз :-)
Алоха лоха :-)
цитирай
19. anastasiia - Едно
21.04.2008 23:56
пътуване вътре в себе си...
Ники, затаила дъх, вървях след теб и чувствах, долавях, виждах...Притежаваш вълшебността така да описваш, че преживявам всеки един нюанс от чувствата, емоциите от пътуването ти в необятността на твоя свят!...
...Истината...Разбира се, че ще се докоснеш до нея, защото си търсещ, защото не се страхуваш да пътуваш!...
Прекрасно е!

цитирай
20. nick22 - anastasiia
22.04.2008 00:01
Хей Ася Тайнозвездова,
мислех тъкмо да си лягам и ти се появи, ама моля те засрами се бързо и качествено :-))))))))))))))
Много ме зарадва с коментара ти :-)
И безкрайно съм щастлив, че има хора, които да се докосват да тия картини, а още по- вече се радавам че ти си една от тях!!!
Алоах лоха :-)
цитирай
21. anastasiia - Мноооого
22.04.2008 00:13
се засрамих!:)))))))))))
И за това, много мило и тайнозвездно ще ти пожелая "Лека нощ"!:))
цитирай
22. nick22 - anastasiia
22.04.2008 00:14
Нека да е лека и тайна твоята нощ също :)
цитирай
23. cornflower - много ме впечатлиха
22.04.2008 13:52
"цветовете - гласове, преплитащи се в съзидателната хармония на творението."

А как бих могла да заслужа твоя поздрав"Алоха"?
цитирай
24. nick22 - cornflower :-))))))))))
22.04.2008 14:13
Аууууууууууууууууууууу грешката е моя!!!!!!!!!!
Винаги го пиша на края, как съм пропуснал и аз незнам?!?!
АЛОХААААААААА :-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nick22
Категория: Изкуство
Прочетен: 212562
Постинги: 56
Коментари: 405
Гласове: 2801
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031