2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 5801 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2008 09:15
Картина. На размазана картина му приличаше. Ала ясна и точна бе. Пред очите му се движеше и променяше. Цветовете се преливаха един в друг и всеки път образуваха други форми, различни от предишните. Нечовешки. Несътворени от неговото въображение. А истински, действителни бяха. Покоряваше го с реалността си. Стряскаше го с близостта си и даряваща покой с перспективата си. Художникът отдавна напуснал това място, а му се струваше, че още се мотае наоколо. Шепнеше в ухото. Не разбираше какво. Нямаше и как да разбере, езикът/бе/ отдавана потънал в забвението на времето. Главата му се обръщаше на Север, сърцето на Изток. Теглеше го. Дърпаше го, ту нежно, ту по- настоятелно. Прегръщаше го. Вземаше ръката му, задържаше я за малко, после пак го викаше. Въвличаше го в чудо за очите, откровение за Душата.
Всички казваха, че Художника е безграничен. Всички свещени писания сочеха към това. Но как тогава Художника можеше да въплъти у него нещо, което има толкова много ограничения? Можеше ли нещото, на което бяха наложени граници и догми, да изживее един жив живот? Радваха ли се птиците в клетка? Щастлив ли е затворника, осъден на смърт? Намираше ли вдъхновение писателят, отнели му ръцете, хартията, мастилото... езика... ?! А живи хора, видели или докоснали се до Художника не бе срещал.
Глава и съзнание се изпразваха и изпразваха от блудкавото си съдържание. Неговото място заемаше една друга пленност. Ненатрапчива. Завладяваща. Излъчваща, животодаряваща. На ручей лъхаща, с жуженето си на пчели напомняща. Песента й птича, славейова. И го викаше. Виkаше го да го последва. Чак тогава май разпозна гласа й. Покоряващ с реалността си. Ужасяващ с близостта си. Даряващ покой с перспективата и пространството. Картината го викаше... Плаха крачка направи, но навлизаше. Страхуваше се, но не се колебаеше. Страхът му бе някак си свят. Страх да не би с трудните си тежки мисли да стъпче вселилата се невинност и чистота наоколо, да не би с някое свое прозаично чувство да накърни тая прелест неръкотворна. Гледаше. Гледаше и немееше. Всеки цвят беше по-истински и по-жив от всичко, което бе виждал досега. Всеки нюанс имаше свой собствен глас. И те, цветовете- гласове, се преплитаха в съзидателната хармония на творението. В безкрайните си еманации го обгръщаха и възвисяваха изтерзаното му Аз. Откриваше покой, за който сърцето отдавна жадуваше. Губеше се и се намираше. Умираше и се раждаше. Изворна светлина изпълваше всяко едно кътче в него. Вихърът на ветрове космически се вплиташе в косите и проникваше чак до незнайните дълбини на съзнанието. Отвековен тътен съзиждаше цялото мироздание. Време и пространство чезнеха, изменяха идея си и се разделяха в хиляди потоци. Играещи, искрящи нишки танцуваха пред погледа му. Очите обхващаха всичко. Какво бе туй чудо, самия той не знаеше. Душата. За пръв път душата му дишаше. Бездиханен бе, но душата се изпълваше с някакъв друг въздух... вселенски, непознат. И той се раждаше ли, раждаше. Не умираше. Раждаше се. Тогава сякаш го зърна...
***
Колко време беше там, така и не разбра, но и нямаше как. Излезе от там същия, но по- различен. Знаеше нещо много важно, за себе си го знаеше, реален опит бе. Живо се докосна до истина. Душата му бе израз на Художниковото откровение. Но дали Художника имаше граници...?! Този въпрос щеше да го мъчи още дълго време.
Картината, както казваш, е откровение на душата.
Животодаряваща истина...
Благодаря ти за майсторството на словесната картина!
Висока естетика и то като заложба.
Алоха!
Благодаря ти и аз !
:-))))))))))))))))))))))))))))
Красота лъха от твоете думи и не само от тях :-)
Алоха лоха !
Душата ти го е изписала с най - нежната си мъдрост.
:)))
Всички я търсят, малцина я окриват!
Поздрави!
:-))))))))))))
Алоха !
Благодаря ти !!!
Алоха лоха :-)
21.04.2008 12:35
Благодаря ти !
Алоха лоха :-)
21.04.2008 14:12
Предполагам...щото не се гордея нито със сила на себеутвърждаване, нито със съвършенство на духовно съзряване....
Но...благодаря ...пробуди мисълта ми..., а дали означава че и човекът в мен се пробуди?!? :-*
Точно това е усещането ,което съпътства възхитителните емоции.Граници за красивото няма........:))))
21.04.2008 19:23
Алоха лоха :-)
Алоха лоха :-)
Алоха лоха :-)
Благодаря ти и аз :-)
Алоха лоха :-)
Ники, затаила дъх, вървях след теб и чувствах, долавях, виждах...Притежаваш вълшебността така да описваш, че преживявам всеки един нюанс от чувствата, емоциите от пътуването ти в необятността на твоя свят!...
...Истината...Разбира се, че ще се докоснеш до нея, защото си търсещ, защото не се страхуваш да пътуваш!...
Прекрасно е!
мислех тъкмо да си лягам и ти се появи, ама моля те засрами се бързо и качествено :-))))))))))))))
Много ме зарадва с коментара ти :-)
И безкрайно съм щастлив, че има хора, които да се докосват да тия картини, а още по- вече се радавам че ти си една от тях!!!
Алоах лоха :-)
И за това, много мило и тайнозвездно ще ти пожелая "Лека нощ"!:))
А как бих могла да заслужа твоя поздрав"Алоха"?
Винаги го пиша на края, как съм пропуснал и аз незнам?!?!
АЛОХААААААААА :-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))