Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2008 13:22 - Нашите деца
Автор: nick22 Категория: Изкуство   
Прочетен: 3726 Коментари: 20 Гласове:
1

Последна промяна: 11.04.2008 11:08


   
                       
     image





   Гледаше ме право в очите и ми говореше. Говореше ми. Не всичко и разбирах, ала гласът й бе тъй чист, кристален и ясен, че ми бе достатъчно само да я слушам. Думите й ромоляха в съзнанието ми като топъл пролетен дъжд по стряхата на къща старостенна и измиваха наслоилите се с години  прах и плесен. Като нова ставаше тая къща- жива обител. Там бях отгледал всичките си деца. Другите, неродените още, се спотайваха в тъмните, мрачни килери и чакаха своя ден рожден Светлина. Още чувам смехът им, радостният детски глъч, милите ми те... почиствам разбити колена и охлузени лакти. Деца са, какво да ги правиш, освен да обикнеш. А тя винаги там била. Не съм я забелязвал. Говорела ми, но улисан в грижите, внимание не съм й обръщал. Любила ме е в самотните черни нощи. Усещал съм невидимите й обятия, как ме е докосвала, с косите ми си е играела. Целувала ме е. А аз не съм знаел. Не, знаел съм. Знаел съм, но съм се преструвал или съм искал нещо, още по- специално, сякаш това богатство малко ми е било. За още съм ламтял, с ненаситни шепи съм искал да заграбя, колкото можело повече. Не ми било достатъчно...

   Дечицата ми пораснаха, едни възмъжаха, други разцъфнаха и към звездите полетяха. Но не ме забравят. Идат при мен. Навестяват ме. Аз съм тоя дето ги забравя понякога. За малко само. После пак ги викам и те идват. По- благодарни деца от тях съм нямал и не съм срещал. Сам съм сега. Но по- щастлив не съм се чувствал. Пред очите са ми, всеки миг.

***

   А тя продължава да ми говори ли говори. Все по- ясен, по-кристален и по- чист й е гласа. Посегнах ,ала се спрях. Сърце не ми даваше... нека си краси  поляната и на воля расте, пък и така някой друг ще може да заговори. Не я ща само за себе си. От езика й ми остана само тая Красота... дечицата ми...




                           


                             image








Тагове:   Нашите,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. deathwoman666 - автор Ники, главен редактор - Мъри ...
10.04.2008 13:26
автор Ники,главен редактор - Мъри :)))))))))
цитирай
2. krotalka - Радваш ме!
10.04.2008 13:32


Каква съдба ме сполетя,
на твоя плен да съм орисан
пленен от тебе Красота
прекрасни стихове написах!



Поздрави!
цитирай
3. nick22 - deathwoman666
10.04.2008 13:46
:-)))))))))))))))))
:-PPPPPPPPPPPP
цитирай
4. nick22 - krotalka
10.04.2008 13:47
Искрено ти Благодаря :-)))))))) ! ! !
Алоха лоха :-)
цитирай
5. hristam - Лекичко ме озадачи...
11.04.2008 08:54
Зачудих се коя ли е тя, дето расте на поляната ти?
Май трябва да намина да я видя...;)
Много красиво написано, Ники! :)))
цитирай
6. nick22 - :-))))) hristam
11.04.2008 08:57
че досега не си ли....?!?!?!?
Благодаря ти Хриси :-))))))
Много ме топлят думите ти!
Алоха :-)


P.S. ама поляната не е частна собственост ! ! ! :P
цитирай
7. demoniceye - Ти винаги твориш
11.04.2008 10:49
Само красота Ники, приятелче. :) Поздрави и ти благодаря за топлината, която почувствах четейки творбата ти днес. :HUGS
цитирай
8. nick22 - demoniceye
11.04.2008 11:04
Хей Деси :-)
Радвам се, че така си го усетила :-)
май това трябваше да го напиша зимата.... че сега с тия жеги, които се задават.. хиихихи:-))))))

Алоха приятелче мило :-)
цитирай
9. cefulesteven - Много, много нежност. Всеотдайно ...
11.04.2008 11:08
Много, много нежност.
Всеотдайно сърце си!
цитирай
10. nick22 - cefulesteven
11.04.2008 11:11
Май съм го прихванал... от много четене ще да е ! :-)
ама, от къде ли... от кого ли... хм, и аз се обърках вече :-))))))
Алоха Стеф:-)

Нека Силата да бъде с нас !
цитирай
11. anastasiia - Ники!:)
11.04.2008 16:36
Толкова красота носиш в себе си...А пък как само я пресътворяваш...!
Реката на думите ти се носи леко, изящно, нежно...Водите й - наглед спокойни, са мнооого дълбоки...
Напояваща...река...с прекрасност...Достигнала до полянката...Там, дето расте ТЯ!...
...И една Усмивка, вместо слънце, от мен...За да ти грее...:)
цитирай
12. nick22 - anastasiia
11.04.2008 21:03
Хей Ася ТайноЗвездова :-)))))))
охххххххх.... искам да кажа.... голяма жега... от тая усмивка-слънце :-))))))))))))
И нека пак... една слънчево-звездна Алоха от мен :-)
цитирай
13. анонимен - idi i zapali sve6t. . 4e gospod te e ...
11.04.2008 22:50
idi i zapali sve6t..4e gospod te e celynal..i ti e dal..dar...dar ..da redi6 dymi ...........................megibonita
цитирай
14. elineli - EL :)))
12.04.2008 10:43
Ники,всичко което имаш вътре в себе си е толкова искрящо топло и красиво.Бях сигурна ,че го имаш още преди да съм го видяла.А,сега съм толкова доволна,че мога да ти кажа само !!! и прегръдка :)))))))))
цитирай
15. nick22 - megibonita
12.04.2008 20:05
Ей Меги... замисли ме....
Ще отида !
Благодаря ти много ! ! !
Алоха :-)
цитирай
16. nick22 - elineli
12.04.2008 20:11
На теб, какво да ти кажа... Ако не беше ти, нямаше да знам, какво е това "блог", и със сигурност нямаше да напиша, много много неща ! ! !
"Благодаря"... не ми върши работа в момента
За това ти пращам, по въздушна поща, много много Алоханости :-))))))))))))))))))))))
цитирай
17. cornflower - радвам ти се
17.04.2008 09:28
мое дете...
цитирай
18. nick22 - cornflower
17.04.2008 10:02
Аз ти се радвам също :-)
Благодаря ти :-) :-) :-)
Алоха :-)
цитирай
19. анонимен - Приятелю,
19.04.2008 11:21
блогът ти тук е чудесен ! Благодаря, че ми прати линка и ти желая все така сърцато да ни радваш със хубави неща :о)
Elfi
цитирай
20. nick22 - Elfi
19.04.2008 19:33
Много се радвам наистина, че ти е харесъл блогът ми :-)
Благодаря ти :-)
Алоха на теб :-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nick22
Категория: Изкуство
Прочетен: 164130
Постинги: 56
Коментари: 405
Гласове: 2801
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930