2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 5511 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2008 00:10
Мелницата. Да същата мелница, с години не бях идвал тук. Наоколо бе запустяло и диво, бръшляните бяха обвили с пипалата си цялата постройка- вратата трудно се виждаше, бурен бе заличили пътеката, а клонака ме шибаше право в лицето докато идвах насам, време- вечност ми се струваше. Ех другaраке, провикнах се на реката и тебе ли бях забравил, помилвах я и се заслушах в нея... все същата, волна, като безумна препуска надолу. Нали ви казах, планинска е и чак сега разбирам колко ми е липсвала, а добра компания беше, така и нищо не можа да я замести. Малкото места на които съм се чувствал добре, все за нея се сещах и й говорех, оплаквах й се, споделях си болките, мъките изплаквах, в радостите заедно играхме... но това всичко, сега чак разбирам, къде ми е бил ума и аз не знам. Но не затова се върнах. Не затова. Иска ми се да отида там на сипея, иска ми се, но краката ми се разтреперват само като си помисля. Дори сега вече като разбрах кои са и двете...
Аз, аз ги сънувах, първо птицата. Жал ми стана като я видях, от сън на живо се разплаках... все същия поглед не изгубил жара си, така както я помня, и ми говореше , всичко й разбирах. Разказваше как майка й я е проклела, на себе си не прилича, и за себе си нищо да няма от това което ражда, ала сърцето и оставила и туй и било най- тежкото. Понеже по природа мислите на хората четяла, бягала от тях, знаела, че добро от тях няма да види, и така докато мен срещнала. Аз не знам, с какво по-различен от дугите хора бях, сигурно защото живеех сам с мелницата или от реката, с която си играех или пък от... Не знам, но като ме видяла се влюбила в мен, крилата сама си счупила, знаела, че ще я намеря а и така нямала как да избяга от мен. Познавала ме е от отдавна, в мислите ми често надниквала за пръв път не поискала далеч да избяга от племето наше човешко. И макар и да виждала, как ще завърши всичко това за нея, пак при мене дошла.... и така.. пак ви казвам,от сън на живо се разплаках.
А моята нимфа, на два пъти ми се яви. Първия път мълчахме, нищо с уста не си казахме, само се гледахме... същата каквато я помня, с поглед на сърна, с дългите руси коси и омагьосваща ме хубост. Като че ли се любехме, не помня, но и не можех да и се наситя,на малки глътки я отпивах и с жадни устни поемах нейните, шепнех и че я обичам, дълго дълго я галех и милвах, а на сутринта не ме питайте как се събудих... Втория път, беше различно... тя беше различна. Същата си бе, но различна... по-топла, по-приказна, по- моя. Каза ми че майка й е поискала да я убие, не издържала вече... За това и нея ми родила, за един ден поне да бъде с мен чрез нея. А проклятието, наследствено било... за това и тя двете трябвало да си заминат и нимфата да не зачева от мен а аз от нея. Хм, аз деца като деца не родих, други бяха нашите деца. Наричах ги-разкази-деца, не че и преди разказите ми не ми бяха скъпи, но от тогава насетне нещо се промени... и като баща и като майка се чувствам. И преди не ми беше чужда женската природа, но сега бе в мен и не ми трябваше да си представям нищо за нея...
Заизкачвах се по сипея... оттатък реката, колената ми като халави играят, сърцето ми – шантаво,ще се пръсне. Книгите ми вече, добре се продаваха, никога не съм бил по- себе си, отколкото сега, това което имам за мен си, го имам за и за другите и всичко това все от нея... от двете... пред очите ми са сега.... дали им изневерих... с много други бях, искрено и целия. Но тях не забравих, а и мога ли... Мисля си... знаели са... разбира се,че са знаели и пак го направиха. Направиха го !
Ето че го изкачих най-накрая пустия му сипей. Доближих се до скалата- старица. Камъка заглушаваше с глухия си студен стон, трепетните ми мисли. Прегърбената старица ме целуваше нежно за сбогом.
P.S.Опитах се по мой начин да инерпретирам разказа на . Далеч съм от мисълта да подръжавам или трупам червени точки от чужд гръб. е един от моите любими разказ на Стеф и така ме заплени, че днес не се стърпях и седнах да нашиша алтернативно продължение, така както аз го видях :-)
И само мога да замълча с искрено възхищение пред написаното.
Поздравявам те! :)))
Написах ти първи коментар днес и ти да не останеш назад... ?!
А за възхищението...на Стеф се оплаквай ! ! !
:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))
Сърдечно ти Благодаря Хриси :-)
Поздрав и поклон от мен ! :-)
Алоха лоха :-)
Страхотно е, Ники!
Благодаря ти. Направил си...Супер е...
Аз много... много се вълнувах докато я пишех, много настроения и емоции минаха през мен за кратко време. И аз не бих го нарекъл "подарък" по скоро е Поздрав, а още по точно "Алоха" което значи на хавайски "Здравей" и "Любов", така че нещо като мой си начин да ти кажа:
Алоха :-)
May The Force Be With You !
много ти Благодаря :-)
Алоха лоха :-)
Ясно е според мен, че точно Стеф е героят ми тук :-)
Нека разказите му продължават да ни радват :-)
Алоха :-)
03.04.2008 16:38
Целувки!
Всъщност, ти си направил нещо много трудно и сложно...Опитал си да продължиш разказ, а за това трябва задълбочено да познаваш автора му...За да е хем твое продължение, но в същото време да влезеш в неговия натюрел, в неговите мисли...
Поздравявам те...мноооого!...И искрено...
Sen seni ulorum ashkam ! :-))))))))))))))))))))
Алоха :-)
Искрени искрени усмивки и ЧЕРВЕНИ ЛАЛЕТА ти пращам хиихихихи :-)))))))))))))))))
Алоха лоха :-)
:-)))))))))))))))))))))))))
Алоха лоха :-))))))))))))))))))))))))))
Поздравления !
04.04.2008 15:20
Трябва още да поработим над турския ти ;-)))))))))
Bende seni cok seviorum!
Благодаря ти :-)
Алоха
Алоха
06.04.2008 14:37
Brambelrose
Много ти Благодаря :-)
Алоха лоха