2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5812 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2010 16:05
Трудно му бе. Много трудно. Пробиваше си път между процепите влажна-нежна пръст. Идеята заложена у него още от самото начало го движеше без да си дава сметка. Нагоре го движеше. Все нагоре. Към нещото , което все още не беше видяло и не знаеше как въобще изглежда. Началото бе най-трудно. Тръгнало от луковичната, през трудната неравна почва, ту мека ту по твърда. Добре че последния дъжд бе отворил една врата-пролука и то взе да се шмугва право към нея. Нещо го водеше, и то не знаеше какво, към далечния къс светлина... ох, слава Богу че тоя дъжд да му даде и малко сили на него. Тъмната влажна обител го хранеше, надежда му даваше, като майка бе, но нарочно сякаш го спираше и колкото по- дълго го задържаше, живота в него толкова то набъбваше. Придобиваше смисъл и цел. Нагоре. Червеите също се мотаеха насам-натам, но не му давах утеха. Особено като чу последната следобедна клюка, че храна на рибите често ставали... риби... а какво бе това риби... и те ли са като него, цяла вечност да чакат и в тъмнина да живеят. Но то не се хранеше с червеи.... за него бяха преминаващите и все забързани червеи. На кого ли му е притрябвало да се храни с тях, бяха толкова погълнати и унесени от делата си, че въобще внимание не му обръщаха... а на него така му се искаше да си поприказва, просто с някого. Но само бе, Земята му даваше сили и то продължаваше... продължаваше докато...стоп... какво стана... пръста вече не го ограничаваше така диво и свойски, за пръв път отпи глътка свежо нешо, бе леко и носещо хиляди, ама хиляди аромати. Всичко нагоре бе чисто и просторно, само някакви светещи точици в далечната далечина, весело и приятелски му намигаха. И бяха толкова толкова много. Толкова светещи и сияйни че за цели часове забрави че трябваше да расте...
- Звезди са. Наричат ги звезди малкия - прошепна столетника дъб- Звезди им викаме всички и понеже ти единствен,който по звездите изникна Звездокрил ще те нарека.
..... Звездокрил......
– А, какво е това крил...?!- недоумяваше то...
- Криле, а не крил от криле идва. Птиците ги имат и затова летят. Ти не си птица, но на много крила ще дадеш. Затова Звездокрил ще те зова. Хайде почини сега, за малко заспи. А така малкия ми...
Звезди... криле... птици... летят... на кого какво ще давам... и се унесе в първата си нощна дрямка.
Зората бе тая която го събуди... и тя даже се изненада... през нощта изникнал, по нетърпеливо не беше срещала досега. Името му вече знаеше, защото Зората всичко знае, даже имената на неродените още същества. Затова и Зора и казваха...... а то немееше и се чудеше, за пръв път в живота си... светещите малки точици бледнееха. Някакво бледо розово сияние ги завладяваше и те чезнеха там в още по далечната далечина... отиваха си... хей звезди мои, почакайте... почакайте ме... те не го чуха и все така една по една си заминаваха... напускаха го. Тогава Зората му заразказва... разказа му за Слънцето Луната и Звездите, разказа му за пчелите, птиците и песните, вятъра и гръмотевиците, за дърветата и листата, за буйните реки и шумните морета, които никога нямаше да види, но тя му разказа. Каза му даже и за мечките и лисиците, сърните и зайците, но за хората... и дума не обели. Целуна го и си замина.
А денят тъкмо започваше и то с нови сили се напъна. Нагоре та нагоре искаше по близо до звездите да бъде, още им се сърдеше че не почакаха поне малко още.... Стария дъб му се радваше и бе много щастлив, че тъкмо до неговата сянка се роди, така ще го пази, доколкото може.
Дните минаваха... разлистваше се, после се появи и малката цветна пъпка и най- накрая показа главичка, търкаше сънено очите си... истинските очи, които четяха мислите на всяко живо нещо. А тук всичко е толкова живо,мислещо и чувстващо. Никой не надвикваше другия, но никой никого не слушаше. Мислите плуваха като лек вятър,разнасяха аромата си наоколо, вдъхваха от Тишината и се разтваряха в етера... Земята изведнъж се разтресе, тътените приближаваха все по близо, долавяше радостни мисли и още едни по строги, по- школувани... и спряха и два чифта очи на същества неясни и непознати, загледаха се в него... и така за пръв път ги срещна... Мислите им бяха по- различно от всичко наоколо, по шумни бяха, по бързи, трудни бяха за обхващане. По-малкото движещо се нещо се радваше някак си по леко, почти като самото него, другото по- голямо нещо, се грижеше за по- малкото, съвети му даваше, учеше го... тогава за пръв път почувства тоя порив в него. Надигна се като Зората, изпълни го като Звездите, пое цялото Слънце и с все сили им го даде. Изцяло. Не искаше нищо, само даваше и даваше. Опита се да израсте още по- вече, да бъде още по- красиво, още по- ... и по .... и разбра защо стария дъб го нарече Звездокрил... Но така и не разбра, че по- малкото същество след много много години, когато то вече нямаше да се сгушва до сянката на неговия приятел, ще напише девет крилати симфонии и хората дълги дълги години ще говорят за тях и още много други... Нямаше как да знае. Единствено разбра че това бяха хора и ги обикна.
Земята бе сърце, както и сърцето е като земя. Там то окриляше и звездеше ...
Без тях я задушаваме, но без нея ги нямаме.
Много мъдър разказ.
Благодаря ти :-)
Алоха !
Няма по- голяма награда за твореца от това, хората докоснали се до изкуството му, да откликват на неговото Искрено светоусещане :-)
Благодаряяяяяяя :-))))))))))))))
Алоха лоха :-) :-) :-)
Това със сигорност никой не може да ни го отнеме :-)
Радвам се (ох, че се повтарам, ама наистина се много се радвам ) че се докосваш по тоя съкровен свят
Алоха лоха :-) :-) :-)
Поздрав и... да е все така устремен пътя ти нагоре!
:)))
Отпращам ти същите пожелания и към теб ! ! !
Аloha loha :-)
Звездната нагласа ме обзе и красивото ме понесе !
Щастливец !
но доскоснеш ли ги- стваш друг :-)
Щастливец си и ти ! ! !
Алоха :-)
Невероятен си, nick22...
Толкова живо, истински описваш...И е толкова красиво...
Ето, това е Любов...Когато не искаш нищо, а само даваш и даваш...и си щастлив...
Стана ми хубаво, като прочетох това което си написал...Именно защото има хора като теб, носещи чистота и любов в себе си...И даряващи всички нас...
Благодаря ти!:)
Светлина ти изпращам...
Затрогнаха ме топлите ти и искрени думи. По себе си знаеш как се чувствам сега след коментар като твоя... БЛАГОДАРЯ ТИ ! ! !
Алоха лоха :-) :-) :-)
Сърдечно ти благодаря приятелко :-)))))
Алоха лоха ;-)
Сърдечни усмивки и от мен също ! ! !
Благодаря тиииииииии :-)))))))))
АЛоха лоха :-) :-) :-)
:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Благодаря. Благодаря. Благодяря ! ! !
Най- красивата Алоха за теб ! ! !
Благодаря ти за красивите думи и пожелания :-))))
и хайде.... да чета постинги от блога ти тук ! ! !
Имаш какво да кажеш, не ми се прави ! ! !
Алоха лоха :-) :-) :-)
02.04.2008 21:39
Дано да е така
Амин !
03.04.2008 16:08
Целувки!
Целувки и на теб !
Алоха :-)))))))))))