Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2008 14:09 - Звездокрил
Автор: nick22 Категория: Изкуство   
Прочетен: 3943 Коментари: 27 Гласове:
0

Последна промяна: 14.01.2010 16:05


Трудно му бе. Много трудно. Пробиваше си път между процепите влажна-нежна пръст. Идеята заложена у него още от самото начало го движеше без да си дава сметка. Нагоре го движеше. Все нагоре. Към нещото , което все още не беше видяло и не знаеше как въобще изглежда. Началото бе най-трудно. Тръгнало от луковичната, през трудната неравна почва, ту мека ту по твърда. Добре че последния дъжд бе отворил една врата-пролука и то взе да се шмугва право към нея. Нещо го водеше, и то не знаеше какво, към далечния къс светлина... ох, слава Богу че  тоя дъжд да му даде и малко сили на него. Тъмната влажна обител го хранеше, надежда му даваше, като майка бе, но нарочно сякаш го спираше и колкото по- дълго го задържаше, живота в него толкова то набъбваше. Придобиваше смисъл и цел. Нагоре.  Червеите също се мотаеха насам-натам, но не му давах утеха. Особено като чу последната следобедна клюка, че храна на рибите често ставали... риби... а какво бе това риби... и те ли са като него, цяла вечност да чакат и в тъмнина да живеят. Но то не се хранеше с червеи.... за него бяха преминаващите и все забързани червеи. На кого ли му е притрябвало да се храни с тях, бяха толкова погълнати и унесени от делата си, че въобще внимание не му обръщаха... а на него така му се искаше да си поприказва, просто с някого. Но само бе, Земята му даваше сили и то продължаваше... продължаваше докато...стоп... какво стана... пръста вече не го ограничаваше така диво и свойски, за пръв път отпи глътка свежо нешо, бе леко и носещо хиляди, ама хиляди аромати. Всичко нагоре бе чисто и просторно, само някакви светещи точици в далечната далечина, весело и приятелски му намигаха. И бяха толкова толкова  много. Толкова светещи и сияйни че за цели часове забрави  че трябваше да расте...

 

    - Звезди са. Наричат ги звезди малкия - прошепна столетника дъб- Звезди им викаме всички и понеже ти единствен,който по звездите изникна Звездокрил ще те нарека.

   ..... Звездокрил......

   – А, какво е това крил...?!- недоумяваше то...

   - Криле,  а не крил от криле идва. Птиците ги имат и затова летят. Ти не си птица, но на много крила ще дадеш. Затова Звездокрил ще те зова. Хайде почини сега, за малко заспи. А така малкия  ми...

   Звезди... криле... птици... летят... на кого какво ще давам... и се унесе в първата си нощна дрямка.

   Зората бе тая която го събуди... и тя даже се изненада... през нощта изникнал, по нетърпеливо не беше срещала досега. Името му вече знаеше, защото Зората всичко знае, даже имената на неродените още същества. Затова и Зора и казваха...... а то немееше и се чудеше, за пръв път в живота си... светещите малки точици бледнееха. Някакво бледо розово сияние ги завладяваше и те чезнеха там в още по далечната далечина... отиваха си... хей звезди мои, почакайте... почакайте ме... те не го чуха и все така една по една си заминаваха... напускаха го. Тогава Зората му заразказва... разказа му за Слънцето Луната и Звездите, разказа му за пчелите, птиците и песните, вятъра и гръмотевиците, за дърветата и листата, за буйните реки и шумните морета, които никога нямаше да види, но тя му разказа. Каза му даже и за мечките и лисиците, сърните и зайците, но за хората... и дума не обели. Целуна го и си замина.

   А денят тъкмо започваше и то с нови сили се напъна. Нагоре та нагоре  искаше по близо до звездите да бъде, още им се сърдеше че не почакаха поне малко още....  Стария дъб му се радваше и бе много щастлив, че тъкмо до неговата сянка се роди, така ще го пази, доколкото може.

   Дните минаваха... разлистваше се, после се появи и малката цветна пъпка и най- накрая показа главичка, търкаше сънено очите си...  истинските очи, които четяха мислите на всяко живо нещо. А тук всичко е толкова живо,мислещо и чувстващо. Никой не надвикваше другия, но никой никого не слушаше. Мислите плуваха като лек вятър,разнасяха аромата си наоколо, вдъхваха от Тишината  и се разтваряха в етера... Земята изведнъж се разтресе, тътените приближаваха все по близо, долавяше радостни мисли и още едни по  строги, по- школувани... и спряха и два чифта   очи на същества неясни и непознати, загледаха се  в него... и така за пръв път ги срещна... Мислите им бяха по- различно от всичко наоколо, по шумни бяха, по бързи, трудни бяха за обхващане.  По-малкото движещо се нещо се радваше някак си по леко, почти като самото него, другото по- голямо нещо, се грижеше за по- малкото, съвети му даваше, учеше го... тогава за пръв път почувства тоя порив в него. Надигна се като Зората, изпълни го като Звездите, пое цялото Слънце и с все сили им го даде. Изцяло. Не искаше нищо, само даваше и даваше. Опита се да израсте още по- вече, да бъде още по- красиво, още по- ... и по .... и разбра защо стария дъб го нарече Звездокрил... Но така и не разбра, че по- малкото същество след много много години, когато то вече нямаше да се сгушва до сянката на неговия приятел, ще напише девет крилати симфонии и хората  дълги дълги години ще говорят за тях и още много други... Нямаше как да знае. Единствено разбра че това бяха хора и ги обикна.

   Земята бе сърце, както и сърцето е като земя. Там то окриляше и звездеше ...





              image


                           

 



  




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Стремежите откриват истинската ...
27.03.2008 16:27
Стремежите откриват истинската природа.
Без тях я задушаваме, но без нея ги нямаме.

Много мъдър разказ.
цитирай
2. krotalka - Плени ме и ме омагьоса!
27.03.2008 17:10
Плени ме и ме омагьоса!
цитирай
3. deathwoman666 - Както винаги нямам думи :)) при моя ...
27.03.2008 20:40
Както винаги нямам думи :)) при моя богат речник :Р Поздрави за постинга,пак се размечтах нещо ...
цитирай
4. nick22 - cefulesteven
27.03.2008 20:53
Там всичко е в перфектна хармония, знаеш го не по- малко добре от мен. Докосвайки се дори за момент до нея, откриваме и разбираме много.
Благодаря ти :-)
Алоха !
цитирай
5. nick22 - krotalka
27.03.2008 20:56
Радвам се, ако ти е въздействал така наистина :-)
Няма по- голяма награда за твореца от това, хората докоснали се до изкуството му, да откликват на неговото Искрено светоусещане :-)
Благодаряяяяяяя :-))))))))))))))
Алоха лоха :-) :-) :-)
цитирай
6. nick22 - deathwoman666
27.03.2008 21:00
Мечатай Мъри, мечтай ! ! !
Това със сигорност никой не може да ни го отнеме :-)
Радвам се (ох, че се повтарам, ама наистина се много се радвам ) че се докосваш по тоя съкровен свят
Алоха лоха :-) :-) :-)
цитирай
7. deathwoman666 - Мда, мечтая, но напоследък мечтите ...
27.03.2008 21:05
Мда,мечтая,но напоследък мечтите ми взеха да се сбъдват една след друга.... дано ми остане нещо,за което да мечтая после и което да не се сбъдне...ще пресъхне извора на мечтите ми...
цитирай
8. nick22 - deathwoman666
27.03.2008 21:07
О, винаги има място за нови мечти :-) :-) :-)
цитирай
9. deathwoman666 - Дано си прав, искрено се надявам да е ...
27.03.2008 21:09
Дано си прав,искрено се надявам да е така :))) спомних си един лаф,че човек е толкова голям,колкото са мечтите му :))
цитирай
10. hristam - Красиво си описал
28.03.2008 08:28
този звезден стремеж и много си успял да кажеш!
Поздрав и... да е все така устремен пътя ти нагоре!
:)))
цитирай
11. nick22 - hristam
28.03.2008 08:39
Благодаря ти Хриси :-) :-) :-)
Отпращам ти същите пожелания и към теб ! ! !
Аloha loha :-)
цитирай
12. kleopatrasv - Разкошна приказка си изваял !
28.03.2008 09:17
Пристъпих и навлязох накрая.
Звездната нагласа ме обзе и красивото ме понесе !
Щастливец !
цитирай
13. nick22 - kleopatrasv
28.03.2008 12:19
Ах, звезди, звезди...малки са от тук
но доскоснеш ли ги- стваш друг :-)
Щастливец си и ти ! ! !

Алоха :-)
цитирай
14. anastasiia - Имах чувството,
28.03.2008 17:44
че преживявам всеки един нюанс от мислите, стремежа, порива на твоя Звездокрил...
Невероятен си, nick22...
Толкова живо, истински описваш...И е толкова красиво...
Ето, това е Любов...Когато не искаш нищо, а само даваш и даваш...и си щастлив...
Стана ми хубаво, като прочетох това което си написал...Именно защото има хора като теб, носещи чистота и любов в себе си...И даряващи всички нас...
Благодаря ти!:)
Светлина ти изпращам...
цитирай
15. nick22 - :-) anastasiia
28.03.2008 22:03
Светлина и аз ти изпращам anastasiia. Прекрасен ник си си избрала :-)
Затрогнаха ме топлите ти и искрени думи. По себе си знаеш как се чувствам сега след коментар като твоя... БЛАГОДАРЯ ТИ ! ! !
Алоха лоха :-) :-) :-)
цитирай
16. demoniceye - Ех този винаги неизживян
29.03.2008 00:32
копнеж по звздите, висините, свободата и простора. :))) И аз винаги го усещам Ники приятелю. :)))
цитирай
17. nick22 - demoniceye
29.03.2008 07:49
За къде сме без тоя копнеж Деси, какво сме без свобода и простор :-))))))))))))
Сърдечно ти благодаря приятелко :-)))))
Алоха лоха ;-)
цитирай
18. booby - :)))
29.03.2008 11:08
Nick22 - Звездокрил това за мен е твоето име. Усмивки от мен.
цитирай
19. nick22 - booby
29.03.2008 11:24
:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Сърдечни усмивки и от мен също ! ! !
Благодаря тиииииииии :-)))))))))
АЛоха лоха :-) :-) :-)
цитирай
20. palitra - Подкрепям booby,смени си ника!:-))
29.03.2008 18:05
Звездокрил си вече и за мен:-))) и "...ако протегнеш ръце към звездите,не е сигурно,че ще уловиш някоя,но едно е сигурно-няма да напълниш шепите си с кал..."
цитирай
21. nick22 - palitra
29.03.2008 18:45
Ех, как ме набутахте сега... и ник-а да си сменям...
:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Благодаря. Благодаря. Благодяря ! ! !
Най- красивата Алоха за теб ! ! !
цитирай
22. valshebna - Прекрасен разказ, заразяващ със ...
29.03.2008 22:01
Прекрасен разказ, заразяващ със своята виталност. Бъди себе си, бъди Звездокрил! Алоха!
цитирай
23. nick22 - valshebna
30.03.2008 00:57
Добре Дошла Елфи :-)))))))))))
Благодаря ти за красивите думи и пожелания :-))))
и хайде.... да чета постинги от блога ти тук ! ! !
Имаш какво да кажеш, не ми се прави ! ! !
Алоха лоха :-) :-) :-)
цитирай
24. анонимен - bravo, brat, dano i horata da go z...
02.04.2008 21:39
bravo,brat,dano i horata da go zaobi4at,a ne da go napraviat na hartia,za da pi6at simfonii na nego.Znae6,4e kogato horata obi4at,muzikata zvu4i v du6ite im ,a ne ot list4eta!!!
цитирай
25. nick22 - Re- bravo, brat, dano i horata da go z...
02.04.2008 22:38
Мисля че знам :-) :-) :-)
Дано да е така
Амин !
цитирай
26. анонимен - Jenny
03.04.2008 16:08
Благодаря ти за този невероятен миг на докосване до хармонията и копнежа, и...понякога един миг е много важен в забързания ден!
Целувки!
цитирай
27. nick22 - Jenny
03.04.2008 20:49
Радвам се...че имаш сетивата да се докоснеш до тази хармония
Целувки и на теб !
Алоха :-)))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nick22
Категория: Изкуство
Прочетен: 164130
Постинги: 56
Коментари: 405
Гласове: 2801
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930