2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Чаша вино и глътка недоизпита целувка, изгаря устните тънко-стенни.Поели и изпили толкова много страсти и нежни изляния. Мълвящи трепети простират пред погледа ти само крехките слова на недоизказани мисли. А фанфарите и песните на отминаващия ешафод, заклеймяваха очите на вечна не забрава.
Толкова много парчета накъсана хартия по тия излъскани обувки...
Нямаше да съм аз ако бях забравил. Нямаше да съм аз ако не бях обикнал докрай... с цяло сърце и душа... Нямаше да съм аз ако оставя тия мигове-музика да потънат в прашните ленти и кадри.
Трудността на Любовната философия, произтича от там, че е трудно обяснима, но лесна за изказване и още по- трудна за повярване.
Тихите отзвуци на песента още галят ухото, приспивайки изтерзаното до истерия съзнание. Мозъчните мисли похлопват на вратата на сърцето, с надеждата че не залостена докрай... и тя не е... никога не е била... и никога няма да бъде.
А там,след заминаващия ешафод поглъщам малкото останали капки звезден прах и очите ми се напълниха.... с обич... изказана и неизказана, по бузите му се стичат искрящи и не из целувани целувки... неизпити глътки вино.
Невидимата Красота рисува в тихата си безметежност. Тая съкровена обич, докоснала сърцето, не ще ни остави без да сме отпили поне един дъх истински Живот.