2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Протегнах ръка, и той сякаш дочул мълчаливия ми зов, дойде при мен. Гладката му козина, тихо проблясваше на бледата лунна светлина. Студения зимен вятър, не искаше да се примири с ничие присъствие. Но аз можех спокойно да се осланям на вълчия му нюх.
------------------------------------------------------------------------------------
И ти, наистина ли си помисли, че пак ще назова името ти и ще се отворя отново. Начупените парчета кристал, раздират тишината на съкровеното сърце.
Не, аз няма да се отворя отново.
Въпреки че имам мечти, които да съхраня, сърцето ми ще остане глухо за теб.
Преструвките и усмивките, за какво са ми те, след като в Лудостта на неизречената ми вина, оставаха да мерят пода на моите стъпки.
Нескритите ми пориви, няма да могат да те намерят, въпреки че ще бъдат точно пред Теб.
Но аз няма да се отворя... и ти няма да ме откриеш отново.
Чакаше ни дълъг път и не знаех дали провизиите ще ни стигнат. Всъщност, не знаех точно къде отиваме. Знаех само, че се движим по правилния път. Усещах го.
Пустите снежни дюни се разстилаха пред погледа ни. Небесата тежаха със сивотата си. Крясъците на вятъра продължавах да ме шибат право в лицето, но Шан сякаш не се интересуваше от всичко това и двамата продължавахме напред, оставили след себе си глухите торби надежда.
Ти заставаш сега пред мен. Напусни убежището ми! Виждам че ти е студено. Да,дошла си за да ти дам малко дърва, за да ти бъде топло отново. Дърва имам и огниво също, но няма да получиш нищо от мен.
Не, не мисли че съм жесток. Дървата вече не са изписани с твоето име, а тия които са, вече изгниха от толкова дълго чакане.... не стават за огън вече...
------------------------------------------------------------------------------------
Май че видяхме някаква светлина в далечината. Шан първи я забеляза, но с нищо не показа възбудата си-беше превъзходен вълк. По мои изчисления имахме до там още 10-12 часа. Така че решихме да починем малко, и двамата бяхме грохнали. Помолих Шан да донесе малко дърва за огъня, а аз се заех да извадя и разпределя храната от раницата. Двамата не бяхме яли от предната нощ.
След малко Шан се върна, стискайки наръч съчки в устата си. Посегнах да ги взема. Проклятие! Всички бяха изгнили.
-------------------------------------------------------------------------------------
Чист съм. От една страна поставям шепа бисери, а от другата шепа ръждиви пирони, по средата- Аз. Винаги ще бъда Аз.
Танцът на Злите вещици не ме плаши. Дрехите ми са износени, копчета почти нямам, дори джобовете са ми празни.
Но какво от това. Имам шепа бисери, мога да построя палат, но ще запазя бисерите да излъчват лечебната си светлина наоколо. Имам и шепа пирони, с тях мога къща да построя, но ще изхвърля пироните, ръждиви са
--------------------------------------------------------------------------------
Студът беше вкочанил всичката ни храна. Премръзналите ръце, едвам едвам поднасяха към устата парчетата месо и хляб. Слава Богу, че имахме бутилка силно вино.
Първите отзвуци на Зората, вече галеха очите, беше време да продължим. Изнурените ни тела за сетен път намериха сили да станат и продължат...
?!.12.2000г.
Постъпваш както бих постъпил, че ги изхвърляш...
Благодаря ти, коментарите написани от теб, значат много за мен :):):)
05.02.2008 20:03
05.02.2008 20:54