Разорана целина, отваря очи за да прогледне. Пръст полепнала по пресъхналите жадни устни. Оттенъци на волски копита бележат началото на уморени вече фракции. Всичко изглежда като догаряща свещ.

   Бобър прегризва вените на прикован несретник, преобърнал съдбините на цял един свят.

   Плъх цвърчи в междуметието на разгонена млада девойка.

   Въобще нищо неразбиращи задници, наливат търбусите се с празни надежди. Вилнеят сред ниските си страсти, забили носове в купчина смрад и глуха злоба. Виждайки в цветята само тяхната ботаническа определеност, мръхтят сред изящните им, невидими за тях, тичинки и звезден прах. Нима с отчайващото си неандерталско отношение, биха се докоснали до тази съкровена нота Красота.

   Този вълчи глад за още и още би могъл да проектира в бъдещето, нищо по вече от срутена цитадела.

   Хора, човеци, хомосапиенси, юрнали си да се обосновават и доказват отскоро съществуващи теории и определения, беснеят в територии, където им беше отказано да влязат.

   А всичко можеше да бъде събрано на един квадратен сантиметър.

   И точно тук увисва изначалния въпрос „Защо” .

   Бедноста в която живеем, прави нещатата трудни за определяне. Богатството в което сме потопени, за милонен път доказва слепотата и притъпеноста на сетивата ни.

   Но това „Защо” ще продължава да увисва над болните ни мозъци. Досадата би се изпарила, ако само за миг можеше да прозрем, че зад всичко това, стои едно единствено, което аз няма да назова !

?!.11.2000г.