Изящното създадено е почти толкова несравнимо с всичко останало, както звездата със светещия скъпоценен камък.

   Страхът определил насъщния ни, бе се превъплътил в синхронизирана купчина ноти, само ако можехме да прозрем.

   Това социално отношение е типично за моравия скитник, изникнал от полярната неизвестност. Но дали ние, бихме си позволили да опознаем неговия свят, дали бихме последвали пътеуказателната табела, указваща посока, към територии, чиито граници не сме очертали... ?!

   Догарящи останки восък покриват плочите на сгради, които посещаваме повече от куртоазия, отколкото поради някаква потребност.

   Думите, които изричаме, преливат в бъртвеж от помия.

   И тая блувоч я сърбаме всеки ден.

?!.11.2000г.