Пустеещи символи угроза отекват в полемичните писъци на камбанен звън.

   Отпечатък на ръка измива еволюционните помисли, строполили се пред монумента на измамни величия.

   Дрънчащи струи восък, изграждат структурата на епохалното Его, завладяло колосалния опус на човешкото мислене.

   Философията на дърт евнух- какво ли ще стане с неродената още идея, решила да разчупи веригите, обграждащи канона на залязващата ни цивилизация.

   Изчерпани думи ме гледат безизразно и тъпо. Сякаш в парадоксалния си енигматичен произход се мислят, за поддържащи Живота символи.

   Нищо не искащи букви, безропотно налагат мнения и мирогледи, които ние упорито приемаме за свои и доволни заспиваме, увити в розовите евтини памперси. Нямащите, евтини розови памперси обявяваме за еретици и ги изгаряме на клади в дивата си истреия.

   До тук беше прахта, загнездила се в даващите Живот трахеи. От там започва отровата която ще ни съживи…

        Но кой знае………….

?!.11.2000г.