2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Събрах шепа миди.
Уви
В тях нямаше нито един бисер.
Ръцете ми бяха пълни с ръждиви пирони, които впиваха, до кръв, острите си навици в невинната плът.
Беше се образувала локва..... на сърце ми приличаше....
Погледнах на Запад. Видях се преоблечен като скитник. Виждах още, разпиляното бъдеще в сияйната измама на мимолетно величие.
Потърсих с очи Ра. Но не го съзирах. Разгърна се картина на гризещи със зъби, оковите роби. По кльощавите им гърбове се виждаха пресните следи от камшик. Напуканите им устни, мълчаливо просеха само за малко вода.
Преобърнах Земята. Всичките извори бяха пресъхнали. Реките бяха загубили очертанията си, а водата в морето бе солена, много солена.
Слушах глухите стонове на Гея.
Без да се усетя и аз също бях загризал оковите си. Стичащата се кръв по гърба не ми правеше впечетление.
Отново потърсих с очи Ра. Този път го видях. Беше се спотаил в очите на робите и знаеше, че часът на Зората скоро ще настъпи. И вода щеше да има за всички. Нямаше повече да се зовем роби.
Тогава погледнах на Изток, друга посока не ме интересуваше. Тя не съществуваше за мен. Незримото причастие на Ра изпълваше всичко наоколо.
Благодаря ти Ра
?!.11.2000
