-I-

За сърцата от камък, чийто чакъл толкова много ни е разбил обувките, че ходим боси по пътищата от толкова твърди и остри камъци, а и ръбовете им все по често се обагрят от кръвта останала по тях.

За съвестта превърнала се в гума на галош. За сетните издихания на Душата - затрупана с късове скали и скъсани цървули. За това, че очите все още са отворени и имат сили да погледнат напред.

За вонята, разяждаща епидерма на съществуването. На нашето съществуване.

За това, че сме зли без да има нужда.

И за това че в името на Красотата се прекланям пред теб. Поглъщам последните капки останала обич.

Вярвам. Вярвам и вървя напред сред неутъпкани пътища. Върва сред безпътица.

Вървя и вярвам, че някой ден ще намеря своята пътека и ще мога да я назова Моя.

Ще мога да съзра Истината в очите си. И отново ше се преклоня пред Теб.

Ще се поклоня без задни мисли, без да обичам или да мразя, без да живея или да мра.

Ще се поклоня пред името Ти, Красота.

Ще докосна нежния ти цвят.

Ще отпия от дъха му.

Ще отворя и ще затворя очи.

Но винаги ще виждам.

Ще погледна натам и после ще обърна гръб и ще продължа.

Ще продължа защото обичам, защото любя.

Без да поглеждам назад ще си спомням и ше мисля за Теб ( О’Красота ).

Нищо не може да се сравни с усещането, когато Те имам в съзнанието си. И без да вървя или вярвам, аз пак  същесвувам, пак  живея и тръпна пред името Ти. И не за това, че така е казано, или че така трябв,а а само защото аз така искам.

Ето го и храмът, който вече наближавам сред пустините от човешки невиждащи погледи.

Храмът, който търсим през целия Живот.

Но аз престъпвам към изнурен,остарял, покрит с белези и бръчки, натоварен с хилядолетия спомени, радости и скърби.

Пристъпвам, а невидимите сълзи все по ясно се вдълбават в лицето ми и се стичат по гърдите.

Спомените за черните години само останали по скъсаните цървули.

Единствено жаждата изпълва цялото ми същество.

Вековете строполени в краката ми, неистово молят за пощадата, но не намират милоста ми.

Мога да ги оставя да живеят, но не искам и знам защо.

Знам накъде отивам и какво правя.

Но няма да дам отговор на никого. Бих разчитал на това, само грамотния да може прочете отговора в сърцето. Колкото и малко да са останали такива грамотници, бих ги чакал. И не че не варвам на някой друг останал. Но не искам мълчанието да изпълва пространството на общението ни.

А падащите сълзи-кристали пречупват по свой начин Светлината идваща от Там. Изпращат ни своите скрити и недоизказани послания и си отиват, оставяйки ни отново сами. От нас се изкаше да си запазим съзнанията. Но не искам да говоря по вече за това, вече е минало и е твърде късно да преповтаряме стари уроци. Уроци които така и не можахме да научим.

С доближаването на храма, чувам как обятията му вече ме посрещат и очакват. Учудването, спотаило се в мен, ме запитва дали съм готов да вляза вътре. Интересно.... Но защо това учудване не можеше да види отговора в мен самия.

А той отговора отдавна ме водеше по тоя път, който имах щастието да назова „свой”

Ето че моята същност се разтваря пред Теб.

Нищото и Нещото отдавна не съществуват.

   Влизам вътре.

   Целия тръпна.

   Няма ги сълзите.

   Аз плача. Без сълзи.

   Най-после Те намерих!

   Прекланям се пред Теб.

   Това е Красиво.

Сега когато си тръгвам, вековете на бъдещето отново просят милоста ми, но аз не знам дали ще им  я дам. Всяко малодушие и всяко коравосърдечие стоят далеч от мен. Затова задържам погледа си единствено пред това което ще се случи днес и утре. Бъдещето не ме интересува, миналото още по-малко.

Едниственното нещо което си позволих да взема със себе си до края на дните си това си ти Красота. И вече ги няма думите, които бръщолевят в пространството на суетата.

Знам че съм сам. И го чувствам.

Съзнанието за душа е покоят, който намирам дълбоко в себе си.

Ще затворя очи и ше ги отворя

Но вече ти Красота няма да си  само спомен за мен, зашото си вътре в сърцето. Място където няма място за нищо друго. А може би си си запазила резервация там още от самото начало а ние така и не разбрахме през цялото това време.

?! 08.2000г.