Всички ние знаем, как измива се пръстта в реката

Всички ние знаем, как изтриват се заличени спомени в мрака

Всички ние знаем, какво е да загубиш

И в ранно утринно поле да продължаваш да се трудиш

Всички ние знаем, как в мъглата на раздора

Ражда се позора

Невинни думи ще отрича

И след ято сини гълаби... пак ще тича

Всички ние знаем, как сълзата

Радост и тъга в себе си е скрила

И как много често някой в прахта просто я затрива

Всички ние знаем, как в Светлината на пролетния дъжд

Сме се раждали отново, не веднъж

Всички ние знаем

Как всичко си мислиме че знаем

И в отлитащия заминаващ влак...

Ще намерим ли, малкото останал звезден прах... ?!