Няма никого сега

Всичко тук е пустош

         Грях и храм

Изкривените лъжи

От собствени очи

Мажат твоето лице

С лепкавата лицемерна кал

 

Мълча и гледам- скришом

Скъпо е платено отвоерно сърце

Данъкът суров е за немощни ръце

 

Мълча и гледам

Решетките на сляпото ти бреме

Забиват нокти в притисната сълза

Обувките ти в счупеното стреме

Още ръфат нечия ръка

 

Мълча и гледам

Измъчени от хлад

В мизерията път намират твоите деца

Измокрени до кости в калта

Ще хлипат дълго те за таз притисната сълза

 

Махни се за на не вони

Дъхът ти на умряло и първично

Виж какво остана-

Пръст и пепел в горчивата уста

 

Поглъщам ти праха

А искам да запитам:

Къде е моят свян?

Къде е подлият ти срам?

Измъчената ти душа да сритам

Опръскана от пустота и кал

 

А там... попарената съвест

Проснтата и хилава лежи

О’ тя дали ще спи

 

Сърцето ми изтръгнато се крие

В мисъл отдавна замълена

Усмивката изликва във гримаса

Суетата ми минава в атака

Не стой буден...
... в ритъм безумен!
Приказка за влюбен сън
очаква те навън!

Птиците също кацат.За да съберат сили за нов полет.Има толкова красота в реенето им...Събирай сили... :))))))

оооооо събирам аз събирам :):):):)
Благодаря ти многооооооо :)

Животът е казино , ролетката се завърта - печелим всичко или губим всичко....
В един миг всичко което не можем да държим в ръцете си , но сме скътали дълбоко в сърцето си , си отива... Гледаме дълго след агонизиращия залез и розовите облачета на мечтите ни се пукат на хиляди разбити парченца.
Всеки човек го изпитва и всеки човек по своему се справя с хилядите страхове завладели душата му. И сега зная колко празно , пусто и безнадеждно е в твоята. Пламъчето на очите ти угасва , а вярата се стопява... Най-силно боли от безсилието. Най-страшният ад е невъзможността да направим каквото и да било...
И ето тая нощ аз нямам какво да направя. Аз съм просто една непозната в живота ти , появила се Бог знае от къде и защо. Дори нямам правото да ти говоря така , не ни свързва дългогодишно приятелство , пиянски запои...
Но знаеш ли , има нещо което вероятно аз съм от малкото хора , които могат да го разберат. Минала през същия този ужас , от който трепериш , будиш се с кошмари....
И мен ме спаси само вярата. Не зная имам ли правото и за каква ще ме помислиш...Но искам да ти дам от моята вяра. Когато твоята се изчерпва искам да грабиш от моята с пълни шепи. Да пиеш надежда и да ми даваш
страховете си. Тях ще заключвам в най-дълбоките и скрити кътове на сърцето си и ще ги оставям там. А един ден , когато си готов да се изправиш срещу тях и да ги пребориш - ще ти ги върна. Те са си твои...
Не мога да хвана ръката ти , но мога да ти подаря усмивка.
Не мога да погаля косата ти , но мога да ти дам своята вяра....
Не мога да те цапардосам когато говориш глупости , но мога да ти подаря своето приятелство.....

Мога просто да бъда тук....