Пясък... Бури.... чакали вият, посред нощ е.... А той момъка стои бред бездната на Съдбата и не знае кой път да фане.....

Сам е.... тъжен е... подплаши се момата... то Господ убао му думаше... ама зевзек е тоя момък.. и сега не знае шо да прави.... до удри ли калпаку у землю пак и да си оди по пътя... или да  се поуслуша малко.. да почака дет са вика.. нищо се не знае

Само че то тоя момък баят е слухтял,баят се е трепал... ама и в на момата главата не знае кво е ,що е... пък не я осъжда.... и ей го на, един завет съзря насред тоя пущинак.... та си вика : „Ще по изчакам малко тука,ден два три... пък кат отмине бурята и да са проясни... ще видм дали, сам или несам ще бъда”

И тъй и сега го виждам оня ми ти момък, чака си на завету.... ама до кога ли....?!

                                                            

P.S. Рисунко-снимката е на едни мой много добър приятел,страхотен художник

J

 . По-вече можете да видите на : http://www.memoriesfromtomorrow.com/?mod=home