Ноща – потръпваща зеница

Изгрява в черна лунна светлина

Проклятие донесено от птица

Сълза докоснала прахта

     Слагаш ръката си на мойто рамо

                   Нищо нека да тежи

     Дори и мъничкото само

                   Тъжно да лежи

Грехът – отдавна ни личи

Ябълката ни червива

Облята в таз грандоманска суета

Тихичко цвърчи

     Престъпил свян от срам

     В булка дух неразгадан

     Стомната погледнал скрищом

     Изплюта девствена Жена

А докато има стръв

Ще има и къртица

Ще има може и старица

С пепел поръсваща ни в съня

     Апостроф излегнат на паважа

     Мислейки върви

     На къде е –пита той- за плажа

     Без джапанки да не седи

Бесмешен хумор-изморен от собствен истеричн смях

Заплеснат в огледало гледа

Тъжен-лястовица е убил

Тъжен-в полета е сам

Жалък-пред самотната чешма

Гаден- в приветливата гримаса

      И пак в нощ

      И пак в стъклена зеница

      Промълвява нечий глас

      Проклятие донесено от птица

      Зловещо завещава ни.......

            Зорница