Като нощ в потръпваща зеница

Нежноста прелита като птица

Докосва ни тихо с крило

За да стопли празното гнездо

Като отзвук от камбанен звън

Чужд за земната душа

Като плисък на вълна

Заличващ не една следа

В терзания прокоби,страси и неволи

Промълвявя нечий глас

Докосващ струната-Душа

И отлитащ там,в незнайната мъгла.

Сриващи се идеали,молят за последен грях неизживян

А там в този подъл срам

Лежи прекършен Дух един

Сам и неразбран

Хиляди втренчени,оцъклени очи

ме пробождат с отегчената си мъка

А и малка раната пак кърви

Дори и да забравяме че ни боли.

И пак в нощ

                     И пак в потръпваща зеница

Ще помълвява нечий глас

Тогава аз ще се превърна в бяла птица

Ще те докосна нежно с крило

С надеждата че ще бъде по топло твоето гнездо.