Изящното създадено е почти толкова несравнимо с всичко останало, както звездата със светещия скъпоценен камък.
   Страхът определил насъщния ни, бе се превъплътил в синхронизирана купчина ноти, само ако можехме да прозрем.
   Това с...

 
   Разорана целина, отваря очи за да прогледне. Пръст полепнала по пресъхналите жадни устни. Оттенъци на волски копита бележат началото на уморени вече фракции. Всичко изглежда като догаряща свещ.
   Бобър прегризва вените на прикова...