-I-
 
За сърцата от камък, чийто чакъл толкова много ни е разбил обувките, че ходим боси по пътищата от толкова твърди и остри камъци, а и ръбовете им все по често се ...

Да, Душата ми не се предава
Ще изгрее аленият пламък на Сърцето
и ще обагри в нежни краски то лицето

Душата ми не се предава
 
Ветрове и урагани в пороя ще бушуват

Всички ние знаем, как измива се пръстта в реката
Всички ние знаем, как изтриват се заличени спомени в мрака
Всички ние знаем, какво е да загубиш

Няма никого сега
Всичко тук е пустош
         Грях и храм

Пясък... Бури.... чакали вият, посред нощ е.... А той момъка стои бред бездната на Съдбата и не знае кой път да фане.....
Сам е.... тъжен е... подплаши се момата... то Господ убао му думаше... ама зевзек е тоя момък.. и сега не знае шо д...

Имало едно време. едно момиченце
... дето било много хубаво и готино ама все на другите по гайдата вървяло, после започнало да тръшка морни кълки по вертепи скъпи кръчми...... ама и от там се махналото, и да ви кажа ... умно било... с т...

                      
Тихо е
Само вятъра развява косите ми

Неделя 11.11.2007-
Влюбих се. В Човек, който даже не съм вижал и не знам дали наистина същесвува. В Човек който е омъжен и има дете. И тоя Човек е Жена.
Влюбих се. Сърцето ми трепти и за миг забравих за всичко трудно и мъчно което ме ...

Кое е това, тъй познато и невидяно...?
Каращо дъха да спира...... и докосвайки  с мисли плътта ти....
От душата ми сякаш Слънцето, в своите безбройни аманации извира...

Една самотна дума с цвят на мисъл-форма
На Красотата ме обрича роб да бъда аз
Един спокоен полъх в градината на твоите цвтя

Ако страхът от тъгата
е еквивалент за сигорност
Ако упрекът към това да мечтаеш,

Есен тука е дошла
Малката сестра на Пролетта
И кълвача- тупа лупа тупа луп

 
Climbing to the stairs  up
Falling-rising up forever

Студени бяха твоите грехове
Студена е душата ти
Изгаряща в пожара на страсти и любови