Чаша вино и глътка недоизпита целувка, изгаря устните тънко-стенни.Поели и изпили толкова много страсти и нежни изляния. Мълвящи трепети простират пред погледа ти само крехките слова на недоизказани мисли. А фанфарите и песните на отм...

Като дим от запалено кандило
Молитвата ми допълзя
Като струи пясък през пръстите

  
   Ето я, Зората на Нейното идване и на Неговото пристигане. Тя само остави погледа си там, но той още отеква по глухите-незнаещи стени на Стаята. Нищо не каза, но Той още се къпе в думите и, кото под топъл пролетен дъжд.
   Замина си.

 
За ония велики и свещени чувства, които изпитваме понякога един към друг.
   За това, как ги убиваме взаимно.

Протегнах ръка, и той сякаш дочул мълчаливия  ми зов, дойде при мен. Гладката му козина, тихо проблясваше на бледата лунна светлина. Студения зимен вятър, не искаше да се примири с ничие присъствие. Но аз можех спокойно да се осланям на ...

  
   Зимата обгръща с тихия си стон, опърпаното одеяние nа Земята. Идеи на рухнали измами-кълба дим,от неосъществени мечти,пъплеха пред разтворените ми излеания.

   
   Кълбо от трептящи протони, препускайки в своята метежна глупост, стоварват цялата си потенциална енергия, върху Океана на безметежното невидимо.
   Уви за тях, сякаш не видяха, че яростния им бяг обръща порядъка, дублиращ играта и...

   Изящното създадено е почти толкова несравнимо с всичко останало, както звездата със светещия скъпоценен камък.
   Страхът определил насъщния ни, бе се превъплътил в синхронизирана купчина ноти, само ако можехме да прозрем.
   Това с...

 
   Разорана целина, отваря очи за да прогледне. Пръст полепнала по пресъхналите жадни устни. Оттенъци на волски копита бележат началото на уморени вече фракции. Всичко изглежда като догаряща свещ.
   Бобър прегризва вените на прикова...

   Пустеещи символи угроза отекват в полемичните писъци на камбанен звън.
   Отпечатък на ръка измива еволюционните помисли, строполили се пред монумента на измамни величия.
   Дрънчащи струи восък, изграждат структурата на епохалното ...

   Събрах шепа миди.
    Уви
    В тях нямаше нито един бисер.

   Кося трева. Скъсих дължината на стръковете, така както Смъртта определя дължината на мимолетните мигове Живот.
   Събрах я. Зелените купчини се заподреждаха в ритуални стволове молитви, пръскайки еретичния си присмех наоколо.
   Ког...

Събрах шепа бисери. Погледнах към очите ти. Бисерите бледнееха...
Изтъках платно от чисто злато, но и то се стопи, когато го допрях до лицето ти.
Пред краката ми лежеше цялото несметно богатсво на Ра,но и то се изпари, щом докоснах с ръка ...

  Отекващи вопли на заминаващата си Красота, обричат съзнанаието на безкраен студ. Дързостта да си признеш, че приемаш откровението на Свещеността, те проклина във вечния си чар.
  Преминаващи и отлитащи жерави, изгарят живи спомени, по...

Не искам и няма да прося. Няма да моля излишно, защото вие, неверни души заслижавате всичко типично.
  Потънали в измамна светлина, квичащи в трепетите на изгубени сънища, проклинате истинските мигове Живот, имали честта да ви удостоят с...